Уолтър Скот - Роб Рой

Скоро тръгнахме, но не бяхме стигнали още края на улицата, на която живееше господин Джарви, когато чухме подире си крясъци и някой задъхано завика: „Спрете, спрете!“ Ние спряхме и скоро ни настигнаха двамата слуги на господин Джарви с две последни доказателства за грижите на Мати към нейния господар. Първото беше огромен копринен шал, горе-долу колкото голямото платно на някой от неговите собствени кораби, който госпожица Мати нарочно беше поръчала той да сложи на врата си и който той съобразно с молбата й прибави към другите си обвивки. Другото момче предаде само една устна поръчка от страна на домакинята (видях как този млад негодник едва се сдържаше да не се изсмее, когато я предаваше) — господарят й да внимавал какво пие.

— И-их, глупава жена — отговори господин Джарви, но като се обърна към мен, прибави: — Все пак това показва, че има добро сърце. Мати е много грижлива, макар че е толкова млада.

С тези думи той пришпори жребеца си и ние напуснахме града без повече бавене.

Докато яздехме спокойно по пътя, който водеше на североизток от града, имах възможност да оценя и да се възхитя от добрите качества на моя нов приятел. Макар че като баща ми той считаше търговските сделки за най-важното нещо в живота, не беше до такава степен обладан изключително от тях, та да подценява всякакви други по-общи познания. Напротив, въпреки всичката чудатост и грубоватост на маниерите му, въпреки суетността му, която беше още по-комична, когато той неумело се мъчеше да я прикрие под една привидна скромност, и въпреки че бе лишен от преимуществата, които дава образованието, забележките на господин Джарви издаваха остър, наблюдателен, широк и, до колкото позволяваха възможностите му, просветен ум. Той добре познаваше историята на тези места и докато пътувахме, ме занимаваше с разкази за важните събития, които някога са се разигравали тук. И тъй като беше добре осведомен за миналото на страната, той виждаше с прозорливия поглед на просветен и добър патриот наченките на този бъдещ разцвет, който се осъществи през следващите години. Много ми беше драго да забележа също така, че макар и родолюбив шотландец, ревностен за честта на страната си, той гледаше с добро око на кралството, с което тя беше в братски съюз. Когато Андрю Феъсървис (когото впрочем господин Джарви не можеше да търпи) счете за нужно да търси причината за това, че на един от конете му падна подковата, в лошото влияние на обединението с Англия, той си навлече остро порицание от страна на господин Джарви.

— Я недей дрънка глупости, сър! Такива лоши езици като твоя създават вражди между хората и народите. И най-доброто нещо на земята би могло да бъде и по-добро и това важи и за обединението. Никой не беше такъв противник на обединението както жителите на Глазгоу с техните въстания и бунтове, но всяко зло за добро! Нека всеки се оправя, както може. Аз казвам: „Нека Глазгоу процъфтява!“, както е изписано мъдро и красиво като мото на герба на града. Я ми кажи, от времето, когато свети Мънгоу ловял херинги в река Клайд, та до днес, кое ни е помогнало да процъфтим повече, отколкото търговията със захар и тютюн? Нека ми отговори някой и после нека пак да мърмори против договора, който ни откри пътя за търговия на запад.

Андрю Феъсървис съвсем не беше съгласен с тези утилитарни доводи и даже се осмели да протестира сърдито, че не било кой знае каква печалба, дето шотландските закони се правели в Англия, и че той не би позволил да се откажат от шотландския парламент и да изпратят короната, меча и скиптъра и Монс Мег 165 165 Монс Мег е голям старовремски топ, любимец на простия шотландски народ. Той бил изработен в град Монс, във Фландрия, през царуването на Джеймс IV или V Шотландски. За този топ често се споменава в хрониката от онова време, където се говори за суми, похарчени за смазка на дулото на Мег (която, както знае всеки ученик, прави топа да гърми по-силно), за панделки за украса на лафета му, за гайди, които да свирят, когато го изкарвали от замъка, за да придружава шотландската армия при всеки далечен поход. След обединението народът много се страхувал, че отличтелните знаци на кралската власт, както и Монс Мег, ще бъдат отнесени в Англия, за да бъде пълно омразното отказване от националната независимост. Отличителните знаци на кралската власт били скрити от народа и всички смятали, че са отнесени в Англия. Що се касае до Монс Мег, той останал в единбургския замък до 1757 г., когато бил пренесен в Уулич по нареждане на военното министерство. Короната, скиптърът и прочее по специална заповед на негово величество били извадени от мястото, където били скрити, в 1818 г. и изложени, за да ги гледа народът, за когото те без съмнение са свързани със скъпи спомени. А тази зима (1828–29 г.) Монс Мег бе върнат в Шотландия, където този топ, който другаде представлява само куп ръждясало желязо, отново добива стойност на старинен паметник. — Б. а. да ги пазят онези сипаничави англичани в лондонската кула, па макар и да му дадат всички варели с херинги в Глазгоу и всички сандъци с тютюн. Какво ли биха казали сър Уилям Уолъс и старият Дейвид Линдзи за това обединение и за тези, дето го сключиха?