Уолтър Скот - Роб Рой

В подготовката си да изпълни своето решение този почтен господин прояви също толкова живост и пъргавина, колкото мудност и предпазливост беше проявил при вземането на това решение. Той викна на Мати да му проветри дрехите за езда, да му намаже с мас ботушите и да ги държи цяла нощ пред огъня в кухнята, да се погрижи да му нахранят коня и да му приготвят всичките такъми за езда. Уговорихме да се срещнем в пет часа на другата сутрин. Тъй като присъствието на Оуън не ни беше необходимо при тази експедиция, решихме той да остане и да ни чака в Глазгоу. После се сбогувахме сърдечно с нашия неочаквано ревностен приятел. Настаних Оуън в една стая, съседна на моята, заповядах на Андрю Феъсървис да бъде готов в определения час на другата сутрин и си легнах с по-светли надежди за бъдещето, отколкото можех да имам през последно време.

Беше свежа ранна есенна утрин, когато, както се бяхме уговорили, намерих Феъсървис с конете пред вратата на господин Джарви, недалеч от хотела на госпожа Флайтър. Първото нещо, което привлече вниманието ми, беше, че каквито и да бяха дефектите на кончето, което юридическият съветник на Феъсървис, секретарят Таутхоуп, така щедро му беше подарил срещу кобилата на Торнклиф, той беше вече успял да се отърве от него и да си набави в замяна едно животно, което куцаше по такъв фантастичен начин, че сякаш използуваше за вървене само трите си крака, а четвъртият му служеше да го размахва във въздуха при ходенето.

— За какво си довлякъл това добиче тука, сър? Къде е кончето, с което дойде в Глазгоу? — запитах го аз нетърпеливо.

— Продадох го, сър. Много беше лакомо и щеше ушите ми да изяде, ако, го бях държал на ясли у Лъки Флайтър. Затуй купих това за ваша сметка — струва само по една лира на крак или всичко четири лири. Накуцването ще му мине, като повърви малко; всички го знаят като конче, дето издържа на път. Казва се Пъргавия Там.

— Кълна се в душата си, сър — казах аз, — че ти няма да мирясаш, докато пъргавият ми камшик не се стовари на раменете ти. Веднага да вървиш и да докараш другия кон или скъпо ще платиш за хитрините си.

Въпреки заканите ми Андрю продължи да спори, като твърдеше, че трябвало да плати една лира за развалянето на пазарлъка на този, дето го купил, за да си го получи обратно. Макар и да разбирах, че този мошеник ме баламосва, аз като истински англичанин бях готов да му платя тази сума само за да не губя време. Но в този момент се появи господин Джарви, увит в наметало с качулка и обут с тежки ботуши като за сибирска зима, а двама слуги под командата на Мати изведоха раванлията жребец, който при такива случаи имаше честта да носи особата на глазгоуския съдия. Преди да се „покатери на седлото“ — израз, който повече подхожда на начина, по който съветникът се качи на коня си, отколкото на странствуващите рицари, за които Спенсър 164 164 Едмънд Спенсър (1552–1599) — известен английски поет, автор на поемата „Кралицата на феите“. — Б. пр. го употребява, — той се осведоми за причината на спора между мене и слугата ми. Като узна за сделките на честния Андрю, той веднага сложи край на всички спорове, като заяви, че ако Феъсървис не върне незабавно трикракото добиче и не докара по-здравото четвероного, от което се беше отказал, ще го прати в затвора и ще го глоби в размер на половината му надница.

— Господин Озбълдистън — каза той — е наел на служба и тебе, и коня ти — две добичета наведнъж, безсъвестен разбойнико! Ама аз ще се погрижа хубавичко за тебе по пътя.

— Безсмислено е да ме глобявате — каза Андрю неустрашимо. — Нямам пукната пара — все едно е да вземеш на босия цървулите.

— Ако не мога да го изкарам от кесията ти, все ще мога да го изкарам от гърба ти — каза съветникът — и няма да оставя да ти се размине така или иначе.

Ето защо Андрю беше принуден да се подчини на заповедите на господин Джарви, процеждайки през зъби:

— Много господари… много господари — както казала ливадата на браната, когато всеки един от зъбците й започнал да се впива в нея.

Както изглежда, той без всякаква трудност се отърва от Пъргавия Там и си върна своя Буцефал, защото не се забави повече от няколко минути. Нито пък чух после да е платил някакво обезщетение, задето е развалил пазарлъка.