Уолтър Скот - Роб Рой

— Отдавна подозирах такова нещо, господин Джарви — казах аз, — и съм напълно съгласен с вас. Но що се отнася до бащините ми работи…

— Подозирал! Това е съвсем сигурно, съвсем сигурно. Знам хора, които са виждали документите, отнети от Морис — няма защо да ви казвам къде. Но да се върнем на бащините ви работи. Трябва да знаете, че през последните двадесетина години някои от тези големци и господари от Горна Шотландия поразбраха къде им е интересът — вашият баща и някои други купиха горите в Глен Дисериз, Глен Кисън, Тобърнакипъх и много други и фирмата на баща ви е издала много полици за тях. И тъй като доверието към фирмата „Озбълдистън и Трешъм“ беше голямо (казвам го в очите на господин Оуън, както бих го казал и зад гърба му, че ако не бяха изпратените от бога беди, никоя друга фирма не е била по-честна в търговията) — благородниците от Горна Шотландия, притежатели на тези полици, получиха на кредит стоки в Глазгоу и Единбург (бих могъл да кажа само в Глазгоу, защото гордият Единбург не струва много в търговията) на стойност, равна или почти равна на стойността на полиците. Така че… Аха! Сега разбирате ли?

Признах, че още не разбирам какво иска да каже.

— Ами гледайте — каза той, — ако тези полици не бъдат изплатени, търговците от Глазгоу ще натиснат големците на Горна Шотландия, които нямат много пари и няма да искат да върнат това, което вече са похарчили. Те ще прибягнат до отчаяни мерки: петстотин души, които иначе биха си стояли в къщи, ще се разбунтуват — ще стане тя мътна и кървава — и ликвидацията на бащината ви фирма ще ускори избухването на въстанието, което отдавна ни застрашава.

— Значи, вие мислите — казах аз, изненадан от това необикновено тълкуване, — че Рашли Озбълдистън е направил тази пакост на баща ми, само за да ускори въстанието в Горна Шотландия, като постави в затруднение тези господа, на които първоначално са били издадени полиците?

— Без съмнение, без съмнение — това е главната причина, господин Озбълдистън. Ала не се съмнявам, че парите, които е отнесъл със себе си, може също да са били причина. Но това е сравнително малка част от загубата на баща ви, при все че е главна част от пряката печалба на Рашли. Ценните книжа, които е отнесъл със себе си, не биха му вършили работа, освен да си запали лулата с тях. Той опитал да види дали „Маквити и сие“ няма да му дадат пари за тях — това знам от Андрю Уайли, — но те са твърде хитри лисици, за да се хванат на тази въдица — все отлагали и обещавали. Рашли е добре познат в Глазгоу, но не се ползува с доверие, защото той беше тук в 1707 година във връзка с някакви афери на привържениците на Стюартите и на папата и остави дългове след себе си. Не, не, той не може да пробута ценните книжа тук — хората ще се усъмнят откъде ги е взел. Не, не, той ще ги пази някъде на сигурно място в Горна Шотландия и смятам, че моят братовчед Роб може да ги намери, ако иска.

— Но дали той ще бъде склонен да ми помогне в това тежко положение, господин Джарви? — казах аз. — Вие го описахте като агент на партията на Стюартите и тясно свързан с нейните интриги. Дали ще бъде склонен заради мене или, ако щете, в името на справедливостта, да върне на собственика ограбеното, нещо, което даже и да е във възможностите му, значително ще попречи на плановете им, според вашето становище по въпроса.

— Не мога да ви отговоря със сигурност — големците много не вярват на Роб, а и Роб много не вярва на големците, при това е приятел със семейството Аргайл, което поддържа днешното правителство. Ако нямаше дългове и беше свободен да прави, каквото си ще, Роб по-скоро би бил на страната на Аргайл, отколкото на Бръдолбън, понеже отдавна има някаква вражда между семейството на Бръдолбън и неговия собствен род. Истината е, че Роб си се бори сам за себе си както Хенри Уинд 163 163 В 1392 година, или по него време, два големи клана, за да разрешат спора помежду си, се биели в присъствието на краля на северния край на град Пърт с по тридесет воина на всяка страна; на една страна липсвал един воин и мястото му било попълнено с един дребен, кривокрак пъртски гражданин. Този заместник — Хенри Уинд или както планинците го нарекли Гау Кривокракия ковач, се бил добре и допринесъл много за победата, без да знае на чия страна се бие. Оттогава „боря се сам за себе си като Хенри Уинд“ станало поговорка. — Б. а. — той ще отиде на тази страна, където му е най-изгодно; ако дяволът е господар, Роб ще му стане наемник и човек не може да му се сърди за това, бедния, като има пред вид положението му. Но има едно нещо, което ще е против вас — Роб си има в къщи сива кобила.