Уолтър Скот - Роб Рой

— Аха, момчето ми — каза съветникът, като се засмя и сложи пръст на носа си, — мислиш, че тук си ме хванал натясно, нали? Вярно е, че бих посъветвал всеки свой приятел да се съгласи с условията на Роб, защото колкото и да се пазят и каквото и да правят, много е вероятно да ги ограбят, когато настъпят дългите нощи. Някои благородници от рода Грейъм и Кохун се опънали; и после какво станало? Изгубили всичкия си добитък още първата зима. Затова повечето хора сега предпочитат да приемат условията на Роб. Той е добър с тези, които са добри с него, но ако му се опънеш, по-добре е да си се опънал на дявола.

— И чрез тези свои подвизи — продължих аз — той, предполагам, попада под преследването на законите на страната?

— Попада ами, че как да не попада; шията му ще изпита цялата тежест на тялото му 160 160 Т.е. ще го обесят — Б. р. , ако пипнат Роб. Но той има добри приятели между големците; и бих могъл да ви посоча една голяма фамилия, която го поддържа, доколкото позволява приличието, само за да бъде трън в очите на една друга. Пък и той е най-хитрият и смел юначага, който някога е хващал разбойнически занаят в наше време. Много лудории е вършил — цяла книга би могъл да изпълни човек с тях и за още ще има, и интересна книга ще бъде — като книгите за Робин Худ и Уилям Уолъс, пълна с разкази за смели подвизи и опасни отървавания, каквито хората обичат да си повтарят зимно време през скучните дни. Чудно нещо е това у мене, господа — аз съм кротък човек и син на кротък човек, защото баща ми, черковният настоятел, не се е карал с никого освен с градския съвет, а пък чудно нещо, казвам, планинската ми кръв обича тези глупави разкази и понякога предпочитам да слушам тях, отколкото други по-полезни работи — да ме прости господ! Но те са празни и суетни неща — грешна суета, — а освен това съвсем против закона — закона божи и човешки.

Продължих със своите въпроси и го запитах чрез какви средства би могъл този господин Робърт Камбел да повлияе върху работите на баща ми и върху моите.

— Трябва ясно да разберете — каза господин Джарви със съвсем понижен глас, — че аз говоря като пред приятели и съвсем тайно. Трябва да знаете, че Горна Шотландия мирува от 89-та година — годината на Киликранки 161 161 В 1689 година в битката при Киликранки, Дънди, вождът на въстаналите шотландски кланове, поддържник на Джеймс II, разбил войската на крал Уилям III. — Б. пр. . Ама ще кажете как мирува? Парата, господин Оуън, парата, господин Озбълдистън! Крал Уилям накарал Бръдолбън да им раздаде двадесет хиляди лири стерлинги суха пара и разправят хората, че старият граф от Горна Шотландия задържал доста от тези пари в кесията си. И после покойната кралица Ана дала на главатарите някакви пенсии, за да поддържат своите слуги и онези разбойници, дето нищо не работят, както ви разказвах по-рано; и те сега си кротуват, само дето от време на време ще ограбят нещо в Долна Шотландия, както са си свикнали, или пък ще си разрежат един на друг гърлата, ама за това никой цивилизован човек нито чува, нито се интересува. Добре ама, ето че сега с този крал Джордж (що се отнася до мен, аз ще кажа да го благослови господ!) настъпват нови времена — едва ли ще има вече пари и пенсии за тях. Те нямат средства ще поддържат родовете си, дето им изяждат и ушите. В Долна Шотландия вече не им вярват търговците — който може с едно изсвирване да събере хиляда — хиляда и петстотин храбри момчета да вървят по волята му, едва ли ще получи петдесет лири кредит на пазара в Глазгоу. Това не може да продължава дълго: ще избухне въстание в полза на Стюартите — непременно ще избухне — и те ще нахлуят като поток в Долна Шотландия, както някога през страшните войни на Монтроуз 162 162 Маркиз Джеймс Монтроуз (1612–1650) — голям шотландски феодал, който по време на английската революция бил на страната на краля. В 1650 г. се опитал да вдигне въстание в Шотландия в полза на Стюартите. — Б. пр. , и ще има да се разправя за това години наред.

— И все пак — казах аз — още не разбирам какво общо има това с господин Камбел и още по-малко с бащините ми работи.

— Роб може да събере петстотин души, сър, следователно войната го интересува толкова, колкото и повечето други хора — отговори съветникът, — защото неговата работа е много по-малко доходна в мирно време. После, право да ви кажа, мисля, че той е бил главният посредник между някои от нашите горношотландски големци и благородниците в Северна Англия. Чухме за държавните пари, дето били откраднати от този Морис някъде около Чевиотските планини от Роб и един от момчетата на Озбълдистън. И да ви кажа истината, разправяше се, че сте били вие, господин Франсис, и мен ми беше много мъчно, че синът на вашия баща е тръгнал по такъв път. Не, няма защо да говорите, виждам, че съм бил заблуден. Но аз съм готов да повярвам всичко за един актьор, за какъвто ви мислех. Но сега не се съмнявам, че е бил Рашли или някой друг от вашите братовчеди — те са всичките от един дол дренки, все поддръжници на Стюартите и на папата, които смятат, че държавни пари и държавни документи са законна плячка. А пък този Морис е такъв страхливец и подлец, че до ден-днешен не смее да каже, че Роб му е откраднал куфара; пък и има право човекът, защото тези мръсници митничарите и акцизните агенти толкова го обичат всички, че Роб може хубаво да го нареди, преди департаментът, както му викат, да успее да му помогне.