Уолтър Скот - Роб Рой

— Това е вярно — забелязах аз, — но с какво мога да му бъда полезен аз, ако напусна Глазгоу, където вероятно Рашли ще прави главните си машинации и интриги, и ако се доверя на този съмнителен човек, за когото не знам почти нищо друго освен това, че се бои от правосъдието, и то сигурно с право; и че във връзка с някаква тайна и може би опасна работа той е в съюз със същото това лице, което вероятно ще стане причина за нашия фалит?

— А-а — каза съветникът, — вие сте твърде строг към Роб, твърде строг сте към него, бедния. Работата е там, че вие не познавате нашата планинска област или Горна Шотландия, както я наричаме. Тези хора са съвсем различни от нас. Те нямат съдилища — нямат и съдии, дето напразно носят сабя като покойния черковен настоятел и да си призная, като мене и другите днешни съветници в нашия град. Но такъв е божият закон и няма какви да ги дъвчем. За тях не съществува друг закон освен острието — мечът им е ищецът или тъжителят, както казвате вие, англичаните, а щитът — обвиняемият. Най-здравата глава издържа най-дълго — това е то правосъдието на планинците.

Оуън въздъхна дълбоко. И аз признавам, че това описание не увеличи твърде желанието ми да тръгна из тези шотландски планини, дето цари такова беззаконие, за което говореше Джарви.

— Ние, сър — каза той, — не говорим много за тези работи, защото си ги знаем. А каква полза да петним страната си и да позорим рода си пред южняци и чужденци? Само лошото пиле мърси собственото си гнездо.

— Е добре, сър, но тъй като аз ви разпитвам не от празно любопитство, а подтикнат от истинска нужда, надявам се, че няма да ви обидя, ако настоявам да ми дадете още някои сведения. Във връзка със сметките на баща ми аз ще имам работа с някои господа от тази дива страна и разчитам на вашия разум и опитност да получа необходимите сведения по тези въпроси.

Това малко ласкателство не отиде напразно.

— Опитност! — каза съветникът. — Без съмнение имам доста опитност и съм си направил вече някои сметки. Да, между нас казано, аз узнах нещичко чрез Андрю Уайли, моя бивш писар, той сега работи при „Маквити и сие“, но понякога си пийва по чашка в събота след обяд със стария си господар. И тъй като вие сте готови да последвате съвета на тъкача от Глазгоу, не съм от тези, дето биха отказали да помогнат на човек, с когото отдавна търгуват, а и баща ми, черковният настоятел, не беше от тях. Мислих си по едно време да използувам влиянието си пред Аргайлския херцог или пред брат му Джон Айли. Защо пък да проявявам излишна скромност? Но такива големи хора не биха обърнали внимание на прост тъкач като мен — те повече гледат кой им; говори, отколкото какво им се говори. Толкова по-зле, толкова по-зле. Не че искам да кажа нещо за този Маккалъм Мор: „Не говори нищо лошо за богатите, дори в спалнята си — казал синът на Сарък, — защото някоя птичка ще им го разкаже, големите гърнета имат дълги уши.“

Прекъснах това предисловие, което господин Джарви обичаше да разтяга доста, като го уверих, че господин Оуън и аз сме хора, на които може напълно да се довери.

— Не е за това — отговори той, — та аз не се боя от никого. Защо да се боя? Това, което говоря, не е предателство. Само че тези планинци имат дълги ръце, а пък аз понякога ходя на гости у стари роднини по долините и не ми се ще да съм скаран с някой от клановете им. Както и да е, да продължа. Трябва да знаете, че аз съм се убедил, че единственият верен източник на човешко знание, както и господин Оуън добре знае, е езикът на цифрите.

Оуън с готовност подкрепи това становище, което се покриваше напълно с неговото собствено, и нашият оратор продължи:

— Тази наша Горна Шотландия, както я наричаме, господа, е дива и пуста. В нея има височини и долини, гори, пещери, езера, реки и планини, които биха изморили дори краката на дявола, ако рече да се изкачи по тях. В тази област и по островите, които не са, по-свестни, ами да си кажем правичката, още по-лоши от материка 156 156 Думата „материк“ тук означава северната част на остров Великобритания. — Б. р. , има около двеста и тридесет общини, като включим и Оркнейските острови, народът на които е див, макар че не знам гелски ли говори, или какво. И ето, господа, ако сметнем, че всяка община има средно осемстотин жители, в която цифра не влизат деца под деветгодишна възраст, и като прибавим една пета за децата на деветгодишна възраст и под нея, цялото население ще възлезе на… да прибавим една пета към осемстотин, за да получим множимото, и да вземем двеста и тридесет за множител…