Уолтър Скот - Роб Рой

— Но макар че не е един от техните главатари и патриархални водачи — подхванах аз пак, — за които съм чувал да говори моят баща, все пак този ваш роднина, струва ми се, има доста голямо влияние в Горна Шотландия, нали?

— Да, имате право — ничие име не е така добре известно от Ленъкс до Бръдолбън. Някога Робин беше заможен и честен търговец на добитък. Драго му ставаше на човек да го види с карираното му наметало, препасано през кръста, с тежки обувки и с щит на гърба, със сабя и кама на кръста как крачи подир стотици планински говеда заедно с една дузина слуги, парцаливи и рошави като добитъка, който караха. И той беше вежлив и честен в сделките си и ако сметнеше, че търговецът посредник е взел много висока цена за добитъка, връщаше по някой петак. Виждал съм го да връща по пет шилинга на лира.

— Двадесет и пет на сто — каза Оуън, — голяма отстъпка.

— Правеше я той, сър, казвам ви: особено ако видеше, че купувачът е беден човек и мъчно би понесъл загуба. Но времената станаха тежки, а Роб обичаше да рискува. Не съм крив аз, не съм, не може да ми се сърди. Винаги съм го предупреждавал… И кредиторите му, особено някои негови съседи големци, пипнали земята и дома му; разправят, че жена му била изгонена от къщи на голия баир и на всичко отгоре много лошо се отнесли с нея. Срам и позор! Аз съм кротък човек и съдия, ама ако някой си беше позволил да се отнесе така макар и със слугинята ми Мати, както са се отнесли с жената на Роб, мисля, че щях да развъртя меча, дето го е носил баща ми, черковният настоятел, в битката при Ботуел 159 159 В битката при Ботуелския мост в 1679 година шотландските въстаници били разбити напълно от английските правителствени войски. За това събитие Уолтър Скот разказва в романа си „Пуритани“. — Б. р. . И така, Роб се върнал в къщи и намерил опустошение там, където бил оставил изобилие (бог да се смили над нас!), огледал се на изток и запад, на север и на юг и не видял ни подкрепа, ни надежда, ни защита, ни подслон. Тогава си нахлупил шапката на челото, препасал сабя на кръста, поел планината и станал разбойник.

Гласът на добрия човек се задавяше от противоречиви чувства. Очевидно, макар че заявяваше, че не държи на големия род на своя братовчед от Горна Шотландия, все пак тайно ценеше връзките си с него и затова говореше за приятеля си в неговото благополучие с голяма любов, която още повече засилваше съчувствието му към неговото нещастие и съжалението му за тежките последствия от него.

— Поставен, пред такова изпитание и тласкан от отчаяние — рекох аз, като видях, че господин Джарви престана да разказва.

— предполагам, че вашият роднина е станал един от тези грабители, за които вие говорихте.

— Е, не е чак толкова лош — каза глазгоучанинът, — не е чак дотам и направо толкова лош, но той започна да събира данък чрез изнудване, и то в по-голям мащаб, отколкото кой да е друг, в Ленъкс и Монтийт, та чак до вратите на замъка Стърлинг.

— Данък чрез изнудване? Не разбирам какво искате да кажете — забелязах аз.

— Видите ли, скоро Робин събрал доста голяма дружина от планински воини, тъй като името му е добре известно и тачено от много години. Родът му много пъти е излизал насреща и на крал, и на парламент, пък и на църква. Старо и почтено име е то — колкото и да е преследвано, измъчвано и подтиснато. Моята майка беше от рода Макгрегър — не ме е срам пред никого да го призная. И така, Роб скоро имал храбра дружина и тъй като, както казвал, му било жал да гледа грабежите и опустошенията на юг от границата на Горна Шотландия, той се ангажирал да пази всеки чифликчия и собственик, който би се съгласил да му плаща четири шотландски лири на всеки сто лири доход, което без съмнение е скромно възнаграждение. Трябвало само да го извикат, ако им се открадне макар и едно агне, и Роб се задължавал да им го намери или да им плати стойността му. И той винаги си държал на думата — не мога да отрека, че той винаги си държи на думата — всички признават, че Роб си държи на думата.

— Странен договор за осигуровка — каза господин Оуън.

— Това е съвсем против закона, трябва да се признае — каза Джарви, — съвсем против закона: и събирането, и плащането на такъв данък са наказуеми. Но я ми кажете, ако законът не може да ми пази хамбара и обора, защо да не си наема един джентълмен от Горна Шотландия, който може да ги пази, а?

— Но, господин Джарви — казах аз, — този договор, както го наричате, съвсем доброволно ли се сключва от страна на собственика или чифликчията, който плаща застраховката? И какво става, ако някой откаже да плати тази контрибуция?