Уолтър Скот - Роб Рой

— Неправилно, съвсем неправилно — да вадиш сабя срещу собствения си роднина, е забранено от божиите и човешките закони. А да видиш сабя по улиците на един кралски град, е наказуемо с глоба и затвор — а дворът на колежа не се ползува с някаква особена привилегия, защото там трябва да има мир и тишина. Колежът не получава цели 600 лири годишно от епископските наеми (по дяволите тази пасмина епископите и техните наеми) и от наема на глазгоуската епархия, за да позволява на хората да се бият по дворовете му и на лудите младежи да се замерват със снежни топки, та когато Мати и аз минаваме оттам, да трябва да им се кланяме и да им правим реверанс, за да не ни строшат главите 155 155 Някога шотландските младежи, когато наваляло сняг, устройвали истински бой със снежни топки, като замервали минувачите. Но човек лесно можел да се измъкне от това неприятно положение: жените — с един реверанс, а мъжете — с поклон. Само тези, които упорито отказвали да сторят това, били подлагани на бой с топки и снежната буря се стоварвала върху им. — Б. а. . Ще видим ние тази работа. Но разправяйте по-нататък — какво стана после?

Когато споменах за появяването на Камбел, Джарви скочи смаян и закрачи из стаята, говорейки:

— Пак Робин! Робин е луд, ама съвсем луд. Ще го обесят за срам на семейството и рода му и всичко живо ще гледа и ще разправя. Баща ми, черковният настоятел, му направи първите панталони, ама май ми се струва, че черковният настоятел Триплай, въжарят, ще му усуче последната връзка. Да, да, сигурно ще го обесят бедния Робин… Но хайде да чуем останалото.

Разказах цялата история колкото може по-ясно: но господин Джарви все откриваше някои неща, които не му са ясни, и ме накара да се върна, твърде неохотно, на историята с Морис и срещата ми с Камбел в дома на съдията Ингълууд. Той изслуша всичко това много сериозно и доста време мълча, след като свърших разказа си.

— По всички тези въпроси аз искам да ви помоля за съвет, господин Джарви, и сигурен съм, че вие ще ми посочите как е най-добре да действувам за доброто на баща си и за собствената си чест.

— Имате право, млади човече, имате право — каза съветникът. — Винаги се вслушвайте в съветите на по-старите и по-мъдрите от вас. Не бъдете като безбожия Ровоам, дето се повел по акъла на голобради момчета, а не слушал старите съветници, които седели при нозете на баща му Соломон и които, както тъй добре ни обясни господин Майкълджон в проповедта си върху тази глава от библията, сигурно са черпили от негова мъдрост. Но не ми разправяйте за чест — аз разбирам само от добро име. Честта е убиец, който пролива кръв и прави скандали по улиците; а доброто име е честен и порядъчен човек, който си седи в къщи и си гледа работата.

— Точно така, господин Джарви — каза нашият приятел Оуън, — доброто име е най-важното. Ако можем да спасим него, макар и с най-голяма загуба…

— Имате право, господин Оуън, имате право: мъдра и права дума казахте. Аз вярвам, че работата ще се оправи, макар и сега да е тръгнала малко накриво. Но колкото за Робин, аз съм на мнение, че той ще помогне на този млад човек, ако това е по силите му. Той има добро сърце, бедният Робин, и макар, че изгубих около двеста лири от предишната му търговия и не се на-, дявам твърде да видя някога хилядата си шотландски лири, дето ми ги обещава, все пак не мога да кажа, че намеренията на Робин не са честни.

— Значи, мога да го смятам за честен човек? — запитах аз.

— Хм! — отговори Джарви, като се окашля някак предупредително. — Да, той има някаква характерна за планинците честност, честен е по своему, дето се казва. Баща ми, черковният настоятел, винаги се смееше, когато разказваше отде произлиза тази фраза. Някои си капитан Костлет се хвалел с верността си към крал Чарлз и писарят Петигру (сигурно сте слушали много истории за него) го попитал как е служил на краля, щом се е бил против него при Уустър в армията на Кромуел. А капитан Костлет, който бил остроумен човек, казал, че му бил служил по своему. Ето отде произлязла тази фраза — добрият ми баща винаги се смееше на тази шега.

— Но мислите ли — рекох аз, — че този човек ще може по някакъв начин да ми помогне и че аз трябва да се реша да отида на срещата, която ми определи?

— Честно и откровено казано, струва си да опитате. Сам виждате, че е доста рисковано да останете тук. Този човек Морис е някъде на служба в митницата в Гринък — пристанище на река Форт, тук наблизо. И макар че цял свят знае, че той е двукрако животно с глава на гъска и сърце на кокошка, което само ходи по пристанищата и тормози хората за разни там разрешителни и други подобни досадни работи, все пак, ако той направи донесение, всеки съдия трябва да го вземе под внимание и може да се намерите затворен между четири стени. А това не би било особено полезно за бащините ви работи.