Уолтър Скот - Роб Рой

Самият аз водех борбата по-въздържано. Чувствата ми, макар и лесно възбудими, не бяха лоши; и няколкото минути, през които вървяхме, ми бяха дали възможност да си спомня, че Рашли е племенник на баща ми и син на чичо ми, който по своему се беше показал добър към мен, и че ако той падне убит от моята ръка, ще причиня голяма скръб на семейството. Затова първоначалното ми намерение бе да се опитам да обезоръжа противника си — една маневра, която считах лесна, осланяйки се на по-голямото си умение и практика. Обаче скоро се уверих, че имам достоен противник; един-два удара, които получих и от чиито последствия едвам се отървах, ме принудиха да бъда по-внимателен в борбата. Постепенно се раздразних от настървението, с което Рашли се мъчеше да ме убие, и отговарях на ударите му с ожесточение, което донякъде приличаше на неговото. Така че борбата застрашаваше да вземе трагичен край. И този край едва ли не настъпи, и то за моя сметка. Кракът ми се подхлъзна, когато се втурнах с все сила срещу противника си, и аз не успях да се изправя съвсем, за да парирам удара, с който той отговори на моя. Все пак сабята му ме засегна само малко, като проби жилетката, одраска ребрата и премина отзад през палтото ми. Ударът на Рашли бе нанесен с такава сила, че дръжката на сабята му ме удари в гърдите и ми причини такава болка, че за момент помислих, че съм смъртно ранен. Жаден за мъст, аз се вкопчих във врага си, сграбчих с лявата си ръка дръжката на сабята му и насочих моята, за да го пронижа през тялото. Смъртният ни двубой бе прекъснат от един човек, който се втурна с все сила помежду ни и като ни раздели един от друг, извика с висок и заповеднически глас:

— Гледай ти! Синове на двама бащи, откърмени със същото мляко, проливат кръвта си, като че ли са чужди един на друг! Кълна се в ръката на баща си, ще пронижа първия, който се опита да нанесе още един удар.

Вдигнах глава смаян. Този, който говореше, не беше никой друг освен самия Камбел. Той държеше широк гол меч в ръка, който размаха със свистене над главата си, за да подсили думите си. Рашли и аз гледахме мълчаливо този неочакван натрапник, който започна един подир друг да ни ругае.

— Вие, господин Франсис, да не мислите да възстановите положението на баща си, като прережете гърлото на своя роднина или като прережат вашето в парка на колежа в Глазгоу? Ами вие, господин Рашли, смятате ли, че хората ще поверят живота и съдбата си в ръцете на човек, който е облечен с доверие във връзка с голяма политическа задача, а ходи да прави скандали като някой пиян гили 152 152 Гили — слуга в Горна Шотландия. — Б. р. ? Хайде, хайде, не ме гледайте тъй мрачно и сърдито — ако ви е яд, излейте яда на себе си.

— Вие си позволявате да се възползувате от сегашното ми положение — каза Рашли, — иначе едва ли бихте посмели да се намесите там, където е засегната честта ми.

— Я стига, стига! Позволявал съм си! Какво значи това? Вие може да сте по-богат от мен, господин Озбълдистън, вярно; може да сте и по-учен от мен, което не оспорвам; но мисля, че нито сте по-хубав, нито сте по-добър джентълмен от мене. Много бих се изненадал, ако чуя, че струвате колкото мен. И се осмелявам, а? Голяма смелост! Хубаво ме гледайте, аз съм се бил много повече, отколкото кой да е от вас двамата, и не съм мислил, че съм правил бог знае какво. Ако си бях в родните планини вместо на улицата или което е все едно, тук на таз алея, щяхте да разберете с Кого имате работа.

Рашли вече се беше овладял напълно.

— Моят роднина — каза той — ще признае, че ме принуди на тази разпра. Аз не съм я търсил. Радвам се, че бяхме прекъснати, преди да му се отплатя както трябва за нахалството.

— Наранен ли сте, младежо? — запита Камбел с известна загриженост.

— Едно малко одраскване — отговорих аз, — с което любезният ми братовчед нямаше дълго да се хвали, ако не се бяхте намесили вие.

— Което си е право, господин Рашли — каза Камбел, — защото студената стомана и вашата благородна кръв щяха да се запознаят, ако не бях хванал дясната ръка на господин Франк. Но стига сте ме гледали като настръхнал пуяк. Вървете с мен. Имам да ви казвам новини, които ще ви накарат да отрезнеете и охладнеете като кашата на Макгибън, когато я сложи на прозореца.

— Извинете, сър — казах аз, — неведнъж вашите намерения спрямо мен са ми се стрували приятелски. Но аз не мога и няма да изпусна този човек от очите си, докато не ми предаде тези книжа, чрез които мога да посрещна задълженията на баща си и които той е обсебил чрез измама.