Фела Скот - Бялата дева

— Ако това желаете, миледи.

— Да, това желая.

Те се върнаха в мълчание.

Когато Колин и Джефри пристигнаха в Стоунхейвън, Ян ги посрещна преди още да бяха слезли от конете. Той помогна на Колин да слезе от седлото и внимателно я сложи на земята.

— Всичко ли мина добре, Колин?

— Да — излъга тя и се загледа на другата страна, за да не срещне загрижения му Поглед.

Тя знаеше, че той иска да научи повече, но се въздържаше да попита. Тя му беше благодарна за това. Погледът му се прехвърли на Джефри, може би с надеждата да научи повече от приятеля си. Джефри отведе конете в конюшнята.

Ян отново се обърна към нея.

— Може ли да те разведа наоколо, ако не си прекалено уморена?

Всичко, което не й позволяваше да остане насаме с обърканите си мисли, беше за предпочитане.

— Хубаво би било.

— Сигурна ли си? — той отново попита. — Изглеждаш уморена.

Тя леко се раздразни, но успя да скрие раздразнението си от Ян.

— Добре съм, наистина съм добре. Покажи ми дома си.

Той я хвана под ръка и я разведе из огромния двор. Където и да погледнеше, всичко беше прибрано и разтребено, всичко си беше на мястото. Ян поздравяваше всеки човек, когото срещнеха, с усмивка, наричаше ги със собствените им имена, а понякога се спираше да ги попита за семействата им или дали се чувстват по-добре. Колин беше представена на всеки един от тях и те отвръщаха топло и любезно, а уважението им към Ян се пренасяше и върху нея. На никого като че ли не му пречеше, че тя е Макгрегър. Те само изразяваха искрената си радост, че Ян отново се е оженил.

Може би щеше да й е по-лесно, ако всички я мразеха. Докато обикаляха къщата, тя вече не изпитваше оня страх и откри, че всъщност й е приятно да бъде с Ян. Грозните сцени от сутринта се превърнаха в далечна сянка, която от време на време се прокрадваше, за да я изтръгне от нейното слънце. Тя не искаше да си мисли за това, което щеше да направи. И все пак, на моменти отново се сещаше за това и настроението й се помрачаваше.

Ян ясно съзнаваше, че нещо тревожи Колин, нещо сериозно. Точно когато си мислеше, че ще изтръгне усмивка от нея, някаква дълбока тъга му я отнемаше. Той много пъти трябваше да си напомня да не се заблуждава, че тя ще му се довери толкова скоро. Гордостта му страдаше от нейното мълчание, но той разбираше недоверието в погледа й. Майка му го беше предупредила да е търпелив и той положи всички усилия, за да бъде такъв.

Когато влязоха в зимната градина, той се усмихна на реакцията й. Стаята беше изпълнена с цветя, които създаваха един калейдоскоп от цветове и аромати.

— Прекрасно е, Ян!

— Баща ми поръча да му направят тази тераса, за да има къде да слага розите си през зимата. Прекалено сурова е шотландската зима за нежните храсти.

Колин се разхождаше, докосваше и миришеше цветовете, толкова необичайни за това време на годината.

— През пролетта ще махна стъклата и ще я отворя за слънцето.

Колин никога не беше виждала подобно нещо преди.

— Баща ти ли ги донесе от Англия?

— Да — каза Ян с нотка гордост в гласа. — Той наистина обичаше цветята си.

— Сега кой се грижи за тях?

— Ян.

Ейнсли влезе в зимната градина, приближи се и застана до сина си.

— Ян ги обича толкова, колкото и баща му ги обичаше.

Трапчинките на Ян се показаха, когато се усмихна на майка си, а ръката му небрежно беше обгърнала дребните й рамене. Колин малко им завидя за връзката, която имаха. Не познаваше майка и син, които да се държат толкова непринудено и с толкова обич един към друг. Собствените й братя щяха да бъдат сурово наказани за подобно поведение от властния им баща. Дъглас Макгрегър не показваше открито обичта си, дори и пред жена си, и никога не би търпял синовете му да показват открито такива чувства.

Това накара Колин да се зачуди какъв човек е бил бащата на Ян. Човек, който се е отказал от живота си в Англия, за да бъде с жената, която обичал, в Шотландия.

— Ще сервират закуски — каза Ейнсли. — Предполагам, че може би имаш нужда да поседнеш и да си починеш малко след дългата езда.

— Да — отговори Колин и се опита да се усмихне независимо от устната, която я болеше. Тя внимаваше да не започне да кърви отново и да привлече вниманието на Ян. — Хубаво би било.

Докато вървяха към приемната, Ейнсли продължаваше с учтивия си разговор, а Колин отговаряше, когато се налагаше. Най-накрая бяха настанени и Колин получи чаша горещо вино с подправки. Ейнсли седеше срещу нея. Ян продължи да стои с чаша вино в ръка. Тя почувства, че я гледат.