Фела Скот - Бялата дева

— Защо? — изкрещя той с истеричен глас. — Защо това да е толкова трудно да се направи? Сега си му жена. Мисля си, че би било съвсем лесно.

— Не мога…

— Няма да търпя повече извиненията ти. Омръзна ми от тебе и цялата тази работа. Убий го. Сега!

Какво ли можеше да каже?

— Ще се опитам.

Емет се изправи на лакти и се наведе по-близо.

— По-добре направи нещо повече от опит, защото много ще си изпатиш за това. — Той махна с ръка към прозореца. — Погледни навън, Колин.

Обзе я ужас, а погледът му й казваше, че има нещо, което ще я уплаши, в двора. Тя погледна, но не видя нищо. Тя се обърна към Емет с въпрос в погледа. Погледни близо до конюшните.

Този път ги видя — Доналд държеше Андрю. Сърцето и щеше да се пръсне в гърдите, а от болката стана почти безпомощна.

— Ако не направиш това, което ти кажа, Дрю ще умре. После аз ще изпитам голямо удоволствие да те освободя от детето, което носиш. И…

Паузата му накара Колин да го погледне. Той се усмихна, а очите му блестяха от зловещо удоволствие. Искаше й се да затвори собствените си очи, за да не вижда грозната гледка пред нея, но вместо това стоеше като вкаменена.

— А ако не ми вършиш работа, Колин, ще трябва и теб да убия. Наистина ще ми е много неприятно, ако ми се на ложи да убия собствената си, скъпа сестричка. Но ако трябва, ще го направя.

— Не погубвай сина ми — прошепна тя, като се стараеше да се овладее, докато й се виеше свят.

— Можеш да видиш Дрю в събота сутринта. Доналд ще го заведе в църквата на отец Макклауд и ще имате един час на разположение. Това ще ти напомни какво трябва да правиш. Това ще ти е единственият път, когато ще ти бъде разрешено да видиш Дрю. Ако не си изпълнила това, за което те помолих до следващата събота, това ще ти е последният час с момчето. Доналд е получил указания да му пререже гърлото.

Тя почувства как кръвта й се изцежда от лицето й. Това беше лудост. Какво я караше да си мисли, че може да се разбере с него? С него човек не можеше да говори.

— Отвращаваш ме.

Това го накара да се разсмее.

— Разбира се. Аз и себе си отвращавам.

— Дано Господ ти прости, Емет.

Колин отиде до вратата.

— Господ отдавна ме изостави в този ад на земята. Нямам нужда от неговата прошка, нито пък от твоята. Не забравяй, вече няма да съм търпелив. Убий ми го, Колин. Винаги ще съм ти благодарен.

Тя излезе от дома си със сълзи в очите. Никога повече не можеше да се върне, сега вече го знаеше. Тя вече не беше Макгрегър. Беше Блекстоун.

Джефри й помогна да се качи на коня си, а веждите му се сключиха.

— Добре ли си, Колин. Бледа си като призрак.

— Добре съм, Джеф. — Отговорът й беше слаб, гласът й трепереше, но той не й зададе повече въпроси.

— Курва!

Колин се обърна точно когато една буца кал я удари по лицето и разцепи устната й. Селяните се бяха събрали накуп и хвърляха каквото можеха да намерят по нея, а проклятията им я нараняваха повече от нещата, които я удряха.

— Кучката се разгонила с Черния вълк! Предателка!

— Ти предаде клана си и пристъпи клетвата си, пръждосвай се оттук!

Джефри защитаваше Колин от повечето неща, които й хвърляха, но не можеше да спре думите им. Той сграбчи юздите на коня й и тръгна през тълпата на големия си боен кон, пред който всички правеха път. Излязоха в галоп от селото.

След като вече бяха на безопасно разстояние, Джефри спря и върна юздите на Колин.

— Нараниха ли те?

— Да — тя се опита смело да се усмихне, но не успя, защото сълзите й напираха. — Но само гордостта ми.

— Кървиш, Колин. — Джефри сръга коня си, за да се приближи и избърса кръвта от цепнатата й устна.

Колин засрамено погледна на другата страна.

— Нищо ми няма.

— Защо са толкова разярени? Не може да е само защото ти се ожени за Ян.

— Те си мислят, че съм се оженила за дявола, Джеф, че съм предала клана и семейството си.

— Трябва да научат, че Ян не ти предостави избор. Не, има още нещо освен суеверието им. Ами тази клетва, за която говореха?

Тя не можеше да погледне Джефри. Мразеше да лъже, но нямаше друг избор.

— Няма клетва. Моля те, да тръгваме.

— Ян ще се разгневи. Той не беше очаквал това.

— Моля те — тя сложи ръка върху неговата. — Моля те, Джеф. Не споменавай това пред Ян.

Веждите му се сключиха от объркването.

— Трябва.

Погледът й го умоляваше.

— Това е мой срам, Джеф. Няма нужда Ян да научи за него.

Джефри видя сълзите в очите й, срама, изписан по лицето й. Сърцето му изпитваше съчувствие и той беше безпомощен пред прищявката й. Накрая той неодобрително кимна.