Фела Скот - Бялата дева

— Ти позволи смъртта на Блеър да изпълни живота ти повече от пет години. Време е да престанеш да се самосъжаляваш, да направиш нещо хубаво за себе си. Ожени се за момичето и доведи бебето си вкъщи.

— Ами ако тя не иска да се ожени за мен?

В погледа на майка му пролича решителност.

— Направи така, че тя да няма друг избор. От теб зависи да се погрижиш да се вземе правилното решение заради самото дете. Не приемай никакъв отказ.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че трябва да я принудя да се ожени за мен? — Ян съзнаваше, че изненадата му личи.

— Да — спокойно каза тя. — Отвлечи я насила, ако се наложи.

— Майко — каза Ян възможно най-сериозно. — Човек наистина не може да те разбере.

Тя се усмихна и му стисна ръката.

— Ще ставам баба и възнамерявам да се погрижа вие, двете непослушни деца, да не ми осуетявате плановете.

— Ще се опитам да направя всичко възможно, но не мога да говоря и от името на Колин. Тя може да не се окаже толкова податлива на убеждаване.

— И това ще се оправи след време.

Ян на свой ред й стисна ръката.

— Дано, майко. Дано наистина.

Той видя майка му да става и да отива към вратата. На прага тя се обърна отново към него.

— Доведи булката в къщи, а аз ще се погрижа за всичко останало.

— Може би аз трябва да оставя на теб да доведеш булката — усмихна се отново Ян. — А аз да се погрижа за всичко останало.

— Доведи я вкъщи, Ян. — Тя пак тръгна да излиза, но отново спря. — Тя е много умна, Ян. Смела, също.

— Защо ми го казваш?

— Да направи това, което направи тя, човек трябва да е много умен — удивено отвърна тя. — Не е било лесно да те хване сам, без Джефри да те наблюдава.

— Да — размисли се Ян. — Сигурно е така.

Той видя майка си да излиза. Ян се зачуди колко ли трудна щеше да се окаже задачата, която му постави тя. Колин Макгрегър нямаше да се хвърли в обятията му с благодарност, че е пожелал да се ожени за нея. Тя най-вероятно изобщо нямаше да се съгласи.

Той силно се засмя при мисълта за това. Нямаше да е доволна въобще и това беше меко казано. Тя щеше да е направо бясна. Но той пък нямаше да позволи на буйния си нрав да се намесва в работата му. Този път щеше да го овладее. Този път нямаше да загуби бебето си.

Старата рана отново го заболя, но една нова радост му се притече на помощ. Щеше да има дете, може би син. Никога нямаше да си прости за това, което причини на Блеър. Беше убил сина си, без дори да знае, че го е направил. Този път знаеше за детето и нямаше да позволи на майката да си отиде. Не би могъл.

Въпросът на лейди Ейнсли отново прозвуча в съзнанието му. Обичаше ли я Колин? Той не знаеше дали това, което изпитва към нея, е любов, но той наистина обичаше детето, което тя носеше. Те бяха прекарали толкова малко време заедно, и по-голямата част от него беше изпълнена с омраза и измами. Щяха ли да успеят да превъзмогнат всички пречки, които се бяха изправили пред тях? Едно нещо беше сигурно. Ян искаше да е един добър баща на детето си. Утре щеше да доведе булката си вкъщи… със съгласието й или без него.

— Ти си луд — извика Джефри, когато дръпнаха юздите и спряха конете си.

Ян погледна селото, в края на което се издигаше замъкът на клана Макгрегър. Той се усмихна на забележката на приятеля си.

— Да, полудял съм по тази жена.

— Смяташ ли, че ще имаме неприятности, Ян? — Джефри нервно се огледа.

— Не се тревожи толкова, приятелю.

— Ти си полудял — възкликна Джефри. — Нахлуваме в територията на клана посред бял ден да молим заклетия ти враг да се ожени за тебе. Какво те е прихванало, Ян?

Той се обърна да погледне приятеля си, който пришпорваше коня си.

— Тя е бременна и аз ще ставам баща.

Джефри застина за миг, преди да схване това, което Ян му беше казал. После с вик го настигна.

— Тя ще има бебе?

— Да. — Ян широко се усмихна. — А аз ще заведа булката си вкъщи, където тя ще се венчае днес следобед. За мен ще бъде чест да стоиш до мен, приятелю.

— И за мен ще бъде чест, Ян. Но ако девойчето не се съгласи?

Ян накара коня си да завърви по-бавно, когато стигнаха края на селото.

— Няма да позволя да ми отнемат детето, Джеф. Дръж меча си в готовност. Ще я отвлечем насила, ако се наложи.

Джефри кимна, а изражението му отново стана сериозно, когато постави ръка върху дръжката на меча си. Те минаха през селските улици един до друг на конете си, като привличаха любопитните погледи или караха хората да се крият по къщите си в паника.

Ян се приближи до вратата на имението, след като всичките мъже на клана го бяха пуснали да мине безпрепятствено. Той забелязваше страха в очите им. Никой не дръзна да му се изпречи на пътя. Той слезе от коня и се качи по стълбите. Джефри остана на коня си, в готовност и нащрек. Ян потропа на тежката дървена врата.