Фела Скот - Бялата дева

— Ще се погрижа за всичко, Ян.

Лейди Блекстоун беше влязла в стаята и се приближи до Колин. Ян ги остави сами.

— Добре ли се чувстваш, Колин?

Трудно й беше да се държи грубо с нея.

— Добре се чувствам, независимо от всичко.

— Съжалявам за неудобството и прибързаността. Но ти сигурно разбираш необходимостта да се бърза.

Тя хвана Колин за ръката и я подкани да стане. Заведе я в личната си спалня.

— Синът ви като че ли не го интересува моето мнение по въпроса — разпалено каза Колин, но не беше искала да прозвучи така. — Толкова е внезапно и объркващо.

— Дори и когато човек има предостатъчно време да се подготви за сватбата, пак си е внезапно и объркващо, скъпа. Ще свикнеш.

Колин я погледна.

— Така ли?

— Обещавам — каза тя и успокоително й стисна ръката. — Толкова радост ми донесе, Колин. Искам само вие двамата със сина ми да сте щастливи.

Тя не искаше тази жена, бъдещата й свекърва, да й хареса, но Колин някак си разбра, че няма да се справи с това.

— По какъв начин съм ви донесла радост, лейди Блекстоун?

— Ейнсли — поправи я тя с усмивка. — Ти върна живота на Ян, а в себе си носиш нов живот. Мислех си, че никога няма да стана баба. Това напълно ме устройва.

Колин се опита да спре рукналите си сълзи. Не искаше да покаже, че е толкова развълнувана пред една непозната, но не можа да не отреагира по този начин на прочувствените й думи.

— Аз… — гласът и й изневери. — Благодарна съм ви, че сте толкова мила.

— Надявам се, че няма да имаш нищо против да носиш сватбената ми рокля. За толкова кратко време това беше единственото нещо, за което се сетих.

Ейнсли посочи към леглото, върху което лежеше роклята, а блестящият й сатен приличаше на току-що паднал сняг по плетената кувертюра на леглото.

Колин онемя от възхищение. Не само от красотата на роклята, но и от прочувствения жест на Ейнсли.

— Помислих си, че точно ще ти стане. — Ейнсли я вдигна и я задържа, за да може Колин да я разгледа. — Бях твой размер, когато се ожених.

— Мисля, че и сега сте същият, лейди… — Колин спря и срамежливо се усмихна. — Ейнсли. Това е най-хубавата рокля, която някога съм виждала.

Ейнсли се изчерви от гордост, а погледът й грейна от удоволствие.

— Да видим как изглеждаш. — Тя започна да помага на Колин. — После ще оправя косата ти. Каква хубава булка ще станеш.

Колин се обърна, за да не може Ейнсли да види болката, изписана по лицето й, сълзите, които най-после се бяха стекли по бузите й. Всичко вървеше наопаки. Никога не се беше замисляла, особено за сватби и венчавки… Да бъде принудена да се омъжи заради детето, което носи в утробата си, не беше част от мечтата й. И никога не се беше осмелявала и да си помисли, че ще се ожени за врага си.

И все пак, тя беше изключително трогната от видимата радост на Ейнсли. Облече роклята и изпита радостна тръпка. Когато Ейнсли приключи с косата й, Колин се погледна в огледалото и отново трепна от вълнение. Тя отново изпита тръпка. Никога не е била толкова елегантна, толкова красива!

На вратата тихо се почука. Ейнсли отиде и я отвори.

— Готови сме.

Ейнсли се върна за Колин. Изумруденозелените очи на момичето се впериха във възрастната жена, а на дъното им се таеше страх. Ейнсли прегърна Колин и се опита да я успокои.

— Ще се оправиш, дете. Естествено е да си нервна.

— Нервна? — Колин се засмя и се обърна на другата страна, а начинът, по който се смееше, отразяваше състоянието й. — Страхувам се почти до смърт.

Ейнсли обърна Колин с лице към себе си, погледна я в очите и нежно каза:

— Толкова мъка те сполетя. Не мога да си представя по-храбро момиче за жена на моя син. Наистина има голям късмет.

Не това беше очаквала Колин. Стори й се много трудно да разбере какво да прави, какво да каже. Ето защо тя не каза нищо и последва Ейнсли от стаята до параклиса.

Ян беше вече там и Джефри стоеше до него. Дори и на Колин й се стори съвсем уместно, че Джефри е там. Ейнсли хвана ръката на Ян и вдигна поглед към сина си, а гордостта й личеше във всяко нейно движение, всеки поглед, всяка дума, която казваше.

— Ян, ще ти трябва пръстен за Колин. Бих искала да й дадеш моята венчална халка.

Тя я извади от пръста си, след като никога не я беше сваляла, дори след като съпругът й беше починал, и я сложи в ръката на сина си.

Колин възрази:

— Ейнсли, не може да ми даваш собствения си пръстен. Нямам нужда от пръстен.

— Разбира се, че имаш нужда, скъпа.

— Не…

Ейнсли я прекъсна, преди да може да продължи. Погледът й отново се спря на сина й.