Фела Скот - Бялата дева

— Този пръстен беше на баба ти, а после мой. Сега ще е на Колин. Някой ден, когато собствената ти дъщеря се ожени, той ще бъде неин. За мен е чест Колин да го носи.

Колин са замисли за нещо, което заинтригува любопитството й. Защо на Блеър не е бил даден пръстенът? Но Колин беше познавала Блеър достатъчно добре, за да знае защо. И все пак тя се зачуди защо Ейнсли толкова много искаше да я приеме, напълно непозната и враг на рода. Тази жена беше изключително чувствителна, нещо, което силно привличаше Колин.

— Готова ли си, Колин?

Плътният и нежен глас на Ян накара душата й да трепне. Искаше й се да изпиши, че не е готова. Нито сега, нито друг път. Тя обаче си замълча, защото не искаше да променя изражението на Ейнсли. Едно нещо му признаваше на този свиреп мъж — имаше невероятна майка.

Изведнъж я обзе силно чувство за беда и помете всичките й други чувства. Помисли си за Емет и злите му закани, които й напомниха за опасността и от Черния вълк, й от самия Емет. Как ли щеше да отреагира Емет на венчавката й с мъжа, който той искаше да е мъртъв повече от всичко друго на света. Щеше ли да обвини Колин? Сигурна беше в това. Тя тихо си каза една молитва.

Ян почака майка му да каже лека нощ на Колин, докато стоеше пред вратата на собствената си стая. Той се зачуди какво ли си мислеше Колин, тъй като лицето й си беше останало безизразно по време на цялата церемония. Само веднъж се беше поколебала и Ян си беше помислил, че може да каже, че няма да го вземе за съпруг. Вместо това тя го беше погледнала с болка в очите и беше казала „да“. Все още се чувстваше виновен, че я беше принудил да се омъжи за него, но все пак, той знаеше, че така е най-добре. Нямаше да рискува да загуби бебето си, независимо какво трябваше да направи за това.

Майка му излезе в коридора и отиде при него.

— И дума не ми е продумала, откакто я доведох вкъщи — каза той.

Ейнсли го прегърна през кръста. Той също небрежно я прегърна през рамото и те двамата тръгнаха заедно по коридора.

— Тя ще се приспособи. Дай й време, Ян. Тя е уплашена и разгневена. Не ни познава добре. Сигурно е много потискащо да си на непознато място и с непознати хора.

— Да — съгласи се той.

Майка му вдигна поглед към него и се усмихна.

— Тя е много храбро девойче, но ти трябва да си търпелив.

Ян също се усмихна и се възхити на проницателността на майка си.

— Ти като чели винаги разбираш нейната страна напълно. Как успяваш, майко?

— Просто човек трябва да не забравя, че винаги има две страни на всичко.

Той се засмя.

— Но общо взето правилна и погрешна.

— Вярно е, но човек може да греши и разпалено да си вярва, че е прав. Това трябва да вземеш под внимание.

Ян се замисли за това, което майка му беше казала.

— Колин Макгрегър може да е сгрешила с това, което е направила, но за себе си тя смята, че прави това, което е правилно.

— Точно така — каза Ейнсли. — Трябва да й съчувстваме в нейното положение. Тя нищо не знае за тебе, освен това, което баща й и братята й са й разказвали, и съм съвсем сигурна, че тяхната омраза е единственото нещо, което е наследила от тях.

Нещо странно му хрумна на Ян и той за пръв път си помисли, че може би ще разбере Колин малко по-добре.

— Тъжно е да си помислиш какво е означавало това за нея. Сега ще си има бебе от мен. Детето на човека, когото тя смята за враг.

Ейнсли се спря и постави ръка на гърдите му, а очите й бяха изпълнени със сълзи.

— Точно този човек е убил братята и баща й. Как може тя да го разбере?

— Предполагам… — Ян спря, за да обмисли това, което искаше да каже. — Предполагам, че тя изпитва някакви чувства към мен, че изпитва нещо повече от желание. Но тя се бои да го покаже. Нещо я възпира да каже какво таи в сърцето си.

— Страхува се. Но какво я плаши толкова? Ти ли, Ян? Тая безумна история, която си шептят за тебе, че се превръщаш във вълк?

Те отново тръгнаха да вървят, хванати под ръка.

— Не знам. Смятам, че тя знае, че не съществуват такива глупости.

— Ами Емет?

Всеки мускул от тялото на Ян се изпъна от напрежение.

— Той все още е жив.

— Той е сакат, човек, който сигурно те мрази повече и от живота. Чудя се какви ли може да са отношенията й с брат й, единственият родственик, който й е останал.

— Чух, че съвсем се е побъркал. Жаден е за мъст.

— Може би той стои зад опитите й да те убие.

— Може би си права, майко. — На Ян му хрумна още нещо. — Смяташ ли, че я излагам на опасност с тази женитба?