Фела Скот - Бялата дева

Колин не можеше да повярва на Джон.

— Може би е влязъл в гората, докато ти си гледал луната.

Тя си спомни многото пъти, когато се беше появявал съвсем безшумно, без да я предупреди за присъствието си.

— Щях да чуя нещо. Ни едно листо или клонка не помръднаха. Направих една крачка напред, за да потърся мъжа, но вълкът ме спря, а голите му зъби ме предупреждаваха да остана на мястото си. После избяга на тъмно сред дърветата.

Сега вече Колин се убеди, че вълкът е приятел на Ян.

— Джон, ти вероятно не можеш…

Джон вдигна ръка.

— Погледът ми не се е отклонявал и за секунда и не съм човек, който е склонен да си измисля такива неща. Аз съм богобоязлив семеен мъж и повярвайте ми, аз също съм се съмнявал в това, което видях.

— Прощавай, Джон. Не исках… — Тя не довърши.

— Не мога да отрека това, което видях. Ян Блекстоун е Черния вълк. Какво зло е това, или дали изобщо е зло, не мога да кажа. Знам само, че един човек, от когото трябваше да се страхувам, беше мил с мен, но все пак, същият този човек се превърна във вълк.

Джон пак се загледа в пламъците.

— Този мъж е убил братята ти в бой. Дори баща ти загина от свирепия му меч и нечовешката сила на десницата му. И все пак, той беше щедър с един непознат, който беше престъпил границите му. И дори ми донесе елена, който аз незаконно бях убил, на собствените си рамене.

Колин започна да си представя всякакви картини.

— Нежен гигант — тихо каза тя. Тя вдигна поглед към Джон и се изправи. — Благодаря ти, че ми разказа историята си, Джон.

Златни очи пронизаха съзнанието й…

Колин се изправи в леглото си — беше се събудила от съня, който сънуваше всяка нощ през последния месец. Златните очи на Ян Блекстоун я преследваха дори и когато беше будна.

Мразеше го. Не, обичаше го.

Очите й се просълзиха и тя не направи усилие да ги спре. Позволи на риданията си да успокоят измъченото й съзнание и болно сърце. Постоянният кошмар я беше съсипал. Беше сама и нямаше къде да избяга.

Колин влезе в стаята на Емет и се зачуди защо я е извикал. Никога не го правеше.

— Какво искаш, Емет.

— Имам нещо за теб — каза той и се усмихна.

Нещо в нея трепна. Не й харесваше погледът му, който създаваше погрешна представа за усмивката по лицето му. Тя предпазливо го заслуша.

— Сядай — изгука той.

Тя знаеше, че нещо не е наред.

— Това е едно стихотворение, нещо като новогодишен подарък. За тебе го написах, скъпа сестричке. Като едно време.

Неспособна да направи нищо друго, тя разгъна пергамента и започна да чете.

— „Имало едно време момиче на име Лин.“

Погледът й срещна този на Емет. Той знаеше.

— Да-а — проточено каза той и се наслаждаваше на всяка секунда, като дете, което яде бонбон. — Разбрах за мръсната ти тайничка, Колин. Казах ти, винаги разбирам.

Сърцето й започна силно да бие. Беше й трудно да диша спокойно. Не искаше да разбере какво впечатление й беше направил. Тя продължи да чете стихчето.

Колин почувства, че залита, но се овладя и застана мирно пред жестокия му поглед и продължи да чете.

Колин преглътна дълбоко, за да навлажни устата си.

Емет я побутна с лакът и я накара да го погледне с просълзения си поглед.

— Какво ли ще ни донесе Новата година? — изчурулика той и се запревива от смях.

— Престани — извика тя и смачка на топка стихотворението, в ръката си. — Ти си такова жестоко копеле!

Колин хвърли топката по него и го удари по лицето без да го нарани. Той още по-силно се засмя. Тя избяга от стаята и едва не събори Дуайт, който току-що влизаше.

— Какво й е на Колин? — попита Дуайт и я проследи с поглед надолу по коридора.

Емет се престори, че му е безразлично и вдигна рамене.

— Предполагам, че се е обидила на стихотворението ми. Иди ги разбери жените!

Той не можеше да скрие, че е доволен от себе си. И от Джейкъб. Този човек винаги е бил неоценим източник на информация, но този път слугата му беше надминал себе си и беше разбрал къде е била Колин по време на отсъствието си. По-голямата част от стихотворението му беше догадка, но сега Емет беше сигурен, че подозренията му са верни. Той отново се засмя. Може би дори предсказанието му, че тя ще се издуе с копелето на Блекстоун, щеше да се сбъдне. Това би се оказало полезно по-късно.