Фела Скот - Бялата дева

Той помести устни, за да докосне нежната й кадифена буза. Парфюмът й, ухаещ на горски цветя, се преплиташе с аромата на току-що измитата й коса, която прикриваше нежната извивка на врата й. Той разучи очертанията й с устни, като се движеше по цялата й ръка, а носле по върховете на пръстите й. Ръцете й издърпаха лицето му към нейното, а устните й търсеха неговите. Той й отвръщаше с желание. С копнеж.

Топлината се превърна в пожар, а той си помисли, че може да е умрял и да е отишъл в рая. Тялото на Лин се движеше под неговото, едновременно невинно и изкусително. Ръцете й се бяха вкопчили в гърба му, придърпваха го все по-близо, устните й търсеха неговите и му съобщаваха за нуждата и за желанието й.

Вниманието му се насочи по-надолу, привлечено от нежните й зърна, твърди и възбудени. Езикът му се плъзна но тях, а после устните му ги поеха и Лин изстена. Той продължи да я целува надолу но корема, а розовата й кожа потрепваше от всяко влажно докосване. Тя ухаеше нежно и омайно.

Колин трепереше от сладкото мъчение, което устните му й причиняваха. Той се спусна до чувствителната кожа на бедрата й, а после до обратната страна на коленете й, които потрепваха при допир. Ян откри пръстите на краката й и ги зацелува и засмука, докато тя не издържа. Обгърна краката му с нейните, придърпа го плътно до себе си, сега вече цялото му тяло докосваше нейното, а напрегнатостта му обещаваше удоволствие. Тя изохка и се повдигна да го пресрещне, да го поеме в себе си. Новопробудени усещания се насъбраха в нея и тя се уплаши, че може да експлодира от желание.

Златните му очи срещнаха нейните, а нежността им я развълнува и сърцето й замря. Той се отдръпна, а в дълбините на очите му изведнъж се прочете въпрос. Тя се усмихна и отново го придърпа към себе си, като го насочваше навътре. Очите му се затвориха и тя почувства как той потрепери, когато проникна в нея. Внезапната болка само усили желанието й и тя го прие без задръжки, плътно притисната до него. Той неспирно се спускаше и я водеше извън и над границата на реалността, като удовлетворяваше болезнената й нужда. Тя никога не беше очаквала удоволствието, което й даде той. Никога не беше очаквала Черния вълк да е такъв нежен любовник.

Лениво и доволно Колин се сгуши на топло в обятията му. Той дълго време лежа и я държа, а никой не помръдна, никой не продума. Тя чакаше той да заспи, но сънят обори нея вместо него.

За втори път тази нощ Колин изведнъж се събуди. Тя се ослуша с притихнал дъх, а после въздъхна с облекчение, когато видя, че той спи. Внимателно стана от леглото.

Краката й се огъваха като гума. Не беше сигурна дали е като последица от любенето им или е от страха, който я беше лишил от силата й. Колин облиза устните си, които бяха почти разранени от целувки. Обзе я чувство на срам, което замести удоволствието, което беше изпитала само преди мигове. Как може да й харесат толкова много ласките му. Гърдите я боляха от всеки удар на сърцето й, който извикваше в съзнанието й спомени. Всяка целувка, всяко докосване се бяха врязали в съзнанието й завинаги. Тя покри очите си с треперещи пръсти, а горещи сълзи се стекоха по поруменялото й лице. Тя ядосано ги избърса и стисна зъби. Трябва да престане да се държи като жена, и да започне да се държи като главатарка на клана. Колин се протегна да вземе ножа. Металът беше студен на допир когато го издърпа от ножницата. Тя пое дълбоко дъх да успокои треперещите си ръце.

Наблюдаваше Ян, който спеше здраво и непробудно. Колин вдигна ножа над главата си. Тъмна коса обрамчваше лицето му, а момчешка невинност омекотяваше чертите му. Беше дяволски красив, с мургава хубост и златни очи, които можеха да стопят всяко женско сърце.

— Но не и мен — тя дрезгаво прошепна и още по-здраво стисна ножа. Не и мен.

И все пак Колин не можеше да нанесе удар. Тя дълго време стоя в готовност, не можеше да помръдне. Той лежеше пред нея, а сърцето му беше разголено и незащитено. Тя затвори очи и стисна зъби. Той беше убил баща й!

Чувството й за вина се смеси с колебание. В съзнанието й настъпи объркване, нещо започна да проблясва пред нея. Обещавам да направя така, че Черния вълк да умре… Черния вълк да умре…

Сълзите я заслепиха. Тя бавно свали ножа, а сърцето и се свиваше заради срама от неуспеха й, заради болката от това, което този неуспех би означавал за нея, за Андрю, за клана й. Тя никога не беше очаквала Ян Блекстоун да я докосва, както я беше докосвал. Никога.

Колин сложи ножа обратно на шкафчето и отиде до мястото, където беше оставила дрехите си да съхнат. Облече ги и се почувства вцепенена. Нарочно искаше да не мисли за нищо. Мислите й причиняваха болка. Без да се обръща назад, тя излезе от стаята на Ян. Време беше да се върне у дома при Андрю и да се опита да спаси това, което й беше останало.