Фела Скот - Бялата дева

Ян видя тълпата на края на поляната. Той пришпори коня си в галоп и за секунди измина разстоянието.

Хора изскачаха от пътя му, а копитата на огромния му кон му позволяваха да мине през гъстата гора от хора. Чу се вик, когато го разпознаха, а мнозина се разбягаха от страх.

Ян забеляза Колин и скочи от коня. Колин застана между Дуайт и Ян.

— Всичко свърши, Дуайт.

— Нищо не е свършило, докато той не умре. — Ян пристъпи напред в очакване и готовност.

— Не свърши ли вече това избиване? Тази смърт? — молеше ги тя.

— Ти се закълна, Колин Макгрегър, пред Бога и мъжете на баща ти. Какво стана с клетвата ти? Какво стана с честта на клана? Толкова ли малко те е грижа за шотландските обичаи?

Ян погледна Колин и видя болката, изписана на лицето й.

— Вярна ли си на клана? Докажи го — подтикваше я Дуайт. — Убий Черния вълк.

Колин не помръдна. Ян извади собствения си нож и го сложи в ръцете и. Веднъж завинаги той трябваше да е сигурен какво щеше да направи тя.

— Искаш ли да ме убиеш, Колин?

Тя не помръдна. Просто се беше вторачила в ножа.

— Убий ме сега. Сега имаш възможност да изпълниш обещанието си.

Колин все още не помръдваше и той я хвана за ръка и сложи върха на острието на сърцето си, а ръката му все още беше върху нейната. Тя се отдръпна. Всички бяха в очакване. Всички ги гледаха.

— Не — извика тя в мъката си. — Не мога да убия мъжа, когото обичам, бащата на децата ми.

Тя се обърна да погледне Дуайт.

— Ако наистина ме обичаше, ти щеше да си отидеш, Дуайт. Умолявам те, върви си и ни остави на мира.

— Не мога, девойче. — Той изтегли меча от ножницата си. — Обичам те повече от самия живот. Възнамерявам да убия съпруга ти и да те взема със себе си, девойче. Не може да стане по друг начин.

— Ти си глупак, чичо.

Яростният рев на Дуайт предупреди Ян и той изтегли меча си, за да се отбранява. Тълпата се разпръсна, докато мъжете се биеха, мечове свистяха във въздуха, мечове кънтяха при сблъсък, острие в острие. На Колин не й остана нищо друго, освен да гледа. И да се моли.

На ръст бяха почти еднакви, а Дуайт беше само няколко сантиметра по-нисък. По-голямата сила на Ян не отстъпваше пред дългия опит на Дуайт. Всяко движение се парираше, всеки удар се посрещаше. Времето течеше болезнено бавно и Колин си мислеше, че сърцето й ще се пръсне в гърдите. Ако се намесеше, щеше да отвлече вниманието на Ян, и тя не помръдваше. Тя мълчаливо пищеше при всяка капка кръв, която падаше от меча на Дуайт.

Ян се умори, мечът вече тежеше в ръцете му, а единствената му утеха беше, че и Дуайт е уморен. Най-накрая, с боен вик на шотландски боец и последни сили, Дуайт се нахвърли върху Ян. Върхът на меча му се плъзна по корема на Ян, който се дръпна назад, а после Ян отново се хвърли напред и заби собственото си острие. То се заби дълбоко в корема на Дуайт и викът застина в гърлото му. Дуайт падна на колене, а по лицето му все още беше изписана изненада. Той погледна към Колин и затърси очите й с поглед.

Ян видя мъката, изписана по лицето й, когато се отвърна от изпълнения с омраза поглед на Дуайт. Дуайт падна назад и вече не беше заплаха за себе си или за семейството си. Ян отиде при Колин и я прегърна.

Някой изкрещя:

— Това е дяволът, Колин. Трябва да избягаш от това зло.

Колин вдигна поглед към Ян и тихо каза:

— Този мъж не е зъл… той е нежен и мил.

Отец Макклауд си проправи път през тълпата и застана до Колин и Ян. Той се обърна към разгневената тълпа и заговори:

— Ян Блекстоун не е по-голям дявол, отколкото вие или аз. Той е просто един човек, който се е срещнал с изпитанията на Бог така, както той умее.

Той насочи изпълнения си с любов поглед към Колин, а после към Ян.

— Той е само един човек, който толкова обича една жена, че й дава живота си и вярва в любовта й, силна като неговата.

— Ами вълка, отче? Виждам, че това е дяволска работа.

— А аз виждам голям приятел, а не дявола — спореше Колин.

Ян погледна Колин и предложи той да разясни случая, без да го е грижа какво си мислят те, но с желанието Колин да разбере.

— Намерих го хванат в капан преди много години. Гледах го, докато се оправи, а когато ходя в гората, той ми е верен спътник. Той просто беше едно животно, а не дявол.

Колин плахо отиде и застана до вълка, а после коленичи до мъртвото животно. Мъчно й беше, че е убит. Тя го погали и мълчаливо се сбогува.

— Никога не съм вярвала, че можеш да се превръщаш във вълк.

Тя стана и се изправи срещу грубите и омразни хора от нейния клан.