Фела Скот - Бялата дева

— Не заради Емет отиваме там.

— Тогава заради кого? — Тя упорито продължаваше да го разпитва, защото трябваше да разбере. Още повече, защото трябваше да се приготви за това, което я чакаше.

— Магьосницата търся.

От страха, който я обзе, сърцето й спря да бие, а носле болезнено затуптя.

— 3… защо магьосницата, Дуайт.

Този път той се обърна и я погледна право в очите.

— За да те отърве от копелето, което носиш, Колин. Не мога да понеса ти да си бременна с неговото дете, докато спиш в леглото ми.

Обзе я паника, а цялото й спокойствие беше изместено от въздуха в дробовете й. Тя хукна да бяга. Дуайт беше само на една крачка зад нея. Само за секунди тя вече беше на сигурно в ръцете му. Колин все още държеше Андрю и не можеше да отблъсне Дуайт, но когато той я вдигна, за да я занесе до кобилата й, тя го изрита с всичките сили, които й бяха останали.

— По дяволите, Колин. Не мърдай.

Тя не му се подчини и Дуайт я удари с юмрук през лицето. Тя припадна за втори път през този ден.

Когато Ян пристигна в хижата, тя беше празна и имаше вид на къща, в която отдавна не е влизал никой. И все пак, когато мина през мръсната стая, той позна, че някой наскоро беше влизал там. Пресни отпечатъци от стъпки се виждаха по мръсния под, а по зацапаните места личеше, че хората там са се борили. Сърцето му се сви, като си помисли за Колин, която е трябвало да се бори с едрия мъж.

— Намерих няколко пресни следи, Ян.

Ян се върна навън при Джефри и сам ги разгледа.

— Да, тръгнали са към селото.

— Не разбирам — каза Джефри, по чието лице също се четеше тревога. — Дуайт е бил прокуден. Защо да рискува да я води там?

— Защо ли, наистина? — измърмори Ян. Инстинктът му казваше, че няма време за губене.

Колин чу говор и независимо от болката си, независимо от желанието си да се скрие от ужаса, тя се отскубна от мрака, който я заобикаляше. Бавно и протяжно значението на думите започна да се избистря в съзнанието й, тя изведнъж отвори очи. Беше в Грегър Касъл, в стаята на Емет. Тя веднага потърси Андрю. Той се отскубна от чичо си и се затича към протегнатите и ръце. Тя силно го прегърна.

— Като че ли сестра ми се е присъединила към нас. — Емет погледна първо нея, а после Дуайт, който стоеше до леглото му. — Все още не съм съвсем сигурен, че разбирам какво искаш.

— Магьосницата — процеди през зъби Дуайт. — Искам магьосницата.

— Какво те кара да мислиш, че тя е тук? — Емет се преструваше, че си разглежда ноктите и изглеждаше невъзмутим пред внезапното избухване на Дуайт.

Колин разбра, че е много раздразнен, въпреки че беше сигурна, че Дуайт не можеше да го забележи. Дуайт като че ли беше прекалено погълнат от собствените си вълнения, за да може да схване чуждата измама или намерение.

— Съобщих й, че ти искаш да я видиш — думите на Дуайт имаха стоманено звучене.

Едно мускулче на челюстта на Емет потрепна. Колин разбра, че е разгневен. Тя си беше имала достатъчно неприятности с него през последните месеци, за да може да разбере тънките оттенъци на настроението му. И все пак, той просто се усмихна, а после се засмя.

— Хайде, Дуайт — той почти се лигавеше. — Не знам дали ще дойде, но можем да почакаме, ако искаш.

— Ще чакаме.

Колин се молеше да се забави възможно най-дълго но само след няколко минути Джейкъб доведе Хуанита в стаята на Емет.

Емет му махна с ръка.

— Можеш да си вървиш, Джейкъб. И се погрижи да не ни безпокоят.

Веднага след като вратата се затвори след Джейкъб, Дуайт сграбчи магьосницата и я завлече при Колин.

— Махни го. — Дуайт я наплю, а страхът, който се изписа в погледа на Хуанита беше истински. — Ако не го направиш, ще те убия, девойче.

Тъмният й поглед се насочи към Колин, но тя вече не го разбираше.

— С удоволствие, Дуайт Макдъгъл.

— Не ме докосвай — предупреди я Колин. — Навреди на бебето ми и ще си имаш работа с нещо по-лошо от Дуайт.

Хуанита се спря.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е бебето на Ян Блекстоун. Той ще убие всеки, който навреди на мен или на детето.

Дуайт нави черната коса на Хуанита около ръката си и болезнено я дръпна назад.

— Но ти ще умреш, ако не го направиш. Направи това, което искам, и можеш да си идеш далече, много далече. Аз ще взема Колин с мен, а този кучи син никога няма да разбере какво се е случило с копелето му.

— Не го слушай. — Колин привлече гневния му поглед към себе си, но тя не се смути. — Той те лъже. Той знае, че Ян няма да се усмири, докато не ме намери.