Фела Скот - Бялата дева

— Аз поех задължението да убия човека, когото обичам, за да предпазя детето си от лудостта на Емет. Отче, възможно ли е като се съглася с желанията на Дуайт, да извършвам по-малък грях от убийство?

Той не можа да й отговори. Колин го прегърна и целуна загрубялата му буза.

— Опрости ми греховете, отче, но аз ще направя това, което трябва, за да опазя Дрю.

— Ти много си патила, чедо. Аз се надявах, че всичко ще свърши със смъртта на баща ти. Никога не си бях представял такова зло.

Колин усети, че има топла и лепкава кръв по челото.

— Тече ти кръв, Колин. Нека се погрижа за нея! — Той я хвана за ръка и тръгна да я води към дъното на църквата.

— Не, не мога да отделя време. — Тя се усмихна, въпреки че съзнанието й плачеше от мъка. — Довиждане, отче. — Колин се почуди дали някога отново щеше да види този добродушен човек.

Сълзи изпълниха очите на отец Макклауд и той отчаяно закърши ръце.

— Господ да те поживи, чедо мое, и дано бди над теб сега, когато имаш нужда.

Ян мислеше, че ще полудее преди майка му да пристигне. Когато тя се появи в двора, той изпита прилив на ярост дълго преди тя да започне да разказва какво е видяла.

Външно той остана спокоен, но в душата му беше ад. Все още имаше едно нещо, което го объркваше. Колин имала син. Това не беше възможно, но не това беше най-важният въпрос в момента.

— Ще се върна с теб, Ян.

Ян се обърна към майка си и се намръщи.

— Най-добре ще е да останеш тук, майко.

Ейнсли непокорно вирна брадичка.

— Няма да стане.

Той познаваше този поглед и не искаше да спори. Само загуба на време беше.

— Постъпи както искаш.

Ян пръв пристигна в църквата, защото Джефри беше забавил хода на коня си, за да върви заедно с кобилата на Ейнсли. Ян скочи от коня си и едва не се втурна в параклиса.

— Колин — изрева той, но само свещеникът се показа от дъното на църквата.

— Тя не е вече тук, сине мой.

Той не искаше да чува това.

— Смятам, че е време да ми кажете всичко. Имам съвсем малко време, а желанието ми да науча какво става е огромно.

Ян седна и зачака отец Макклауд да заговори. Ейнсли и Джефри се присъединиха към него и всички очи се насочиха към свещеника.

— Не знам от къде да започна.

Ейнсли му помогна.

— Кажи ни за Дрю.

Ян се обърна към майка си.

— Кой е Дрю?

Силна болка го накара внезапно да остане без дъх. Беше се надявал, че е укротил ревността си, но очевидно не беше успял да го направи. Опита се да я овладее.

Майка му изглеждаше учудена от въпроса му.

— Ама това е синът й, Ян.

Ян изведнъж разбра и се засмя. Той отново си спомни думите на Колин, но този път ревността и болката ги нямаше. Обичам те, Ян. Но обичам един друг повече. Не е могла да понесе мисълта да загуби сина си! Смехът му изведнъж секна, когато си спомни как се любиха първата нощ. Беше невъзможно.

— Не може да й бъде син — упорито каза Ян.

Отец Макклауд, изглежда, се сепна, а после бавно разбра какво е имал предвид Ян. Той се изчерви при мисълта, но предложи да обясни.

— Вярно е, Андрю не й е собствен син.

— Тогава чий е, отче? — попита Ейнсли.

— Колин прие да отгледа Андрю като свой собствен син, когато беше само на петнадесет години. Почти дете и тя. Тя го обича и се грижи за него не по-малко, отколкото ако го беше родила.

Ян наблюдаваше отец Макклауд и се въртеше нервно.

— Не сте ни казал чие дете е всъщност Дрю.

Отец Макклауд се поколеба, защото не знаеше какво да каже. Той поглеждаше ту единия, ту другия, а после взе решението си.

— Той е син на Блеър. Твой син, Ян Блекстоун, по рождение.

Ян не беше готов за това изявление. Дори майка му не можеше да продума. Най-накрая той успя да проговори.

— Андрю ми е син? Казаха ми, че той умрял и не дори не живял и един час. Как е възможно?

Ейнсли започна да размишлява.

— Блеър сигурно не е искала да знаеш за сина си, Ян. Кой би могъл изобщо да разбере Блеър и причините, поради които тя вършеше някои неща.

Това не даде мира на Ян.

— Защо Колин просто не ми каза, че имам син? Защо е криела истината от мен?

— Колин се е страхувала от това, че ще разбереш истината. Тя е знаела само това, което й е казала Блеър, че ти си отхвърлил детето си и че не искаш нищо, което е част от Блеър и нейното предателство.

Ян беше изумен.

— И тя е повярвала, че аз съм такъв?

Отец Макклауд изпита съчувствие към Ян, но той не можеше повече да мълчи.

— Колин не знаеше нищо за теб, освен наследствената омраза, завещана от семейството й. Враждата между клановете я остави съвсем сама, с изключение на един брат, който лежи, полудял от ярост и осакатен, на леглото си. Бабините деветини, че ти си дяволът и се превръщаш в животно, само я объркаха още повече. Баща й я накарал да се закълне над меча му пред неговите мъже, че ще отмъсти за честта на семейството.