Фела Скот - Бялата дева

Всичко това бързо премина през съзнанието на Ян и той се вцепени от ужас. И все пак, това изясняваше толкова много неща.

— Баща й я накарал да се закълне да направи такова нещо?

Не можеше да повярва, че това го е направил Макгрегър, че е бил толкова безсърдечен и жесток.

— Да. — Отец Макклауд поклати глава да потвърди отговора си. — Всеки миг я преследваше. Колин винаги е била нежно дете със сърце от чисто злато. Тя беше единственият човек, който не се отрече от Блеър, когато тя беше отчаяна. Колин изроди Андрю. Той не познава друга майка, освен нея, а за Колин детето си е нейно. Лудостта на брат й е водила ръката й.

— Какво общо има брат й с това?

Отец Макклауд говори за лудостта на Емет и пъкления му план да принуди Колин да убие Ян, за да предпази живота на детето си и този на детето, което сега носеше. Той свърши, като им каза за манията на Дуайт и че Колин е отишла при него.

Мъртва тишина се спусна над тях.

Ейнсли първа наруши мълчанието.

— Горкото дете.

— Да — съгласи се отец Макклауд. — Само Господ може да й помогне сега.

Ян се изправи над всички тях с високия си ръст.

— Само Господ и силата на меча ми.

Ян беше изпълнен с омраза, а с всеки удар на сърцето си той ставаше все по-силен и по-решителен, телом и духом.

— Ти остани тук с отец Макклауд.

Този път, когато заговори с майка си, тя го послуша.

— Не се тревожи, майко. — Гласът му беше омекнал, а по лицето му личеше тревогата.

— И двете ти внучета ще доведа вкъщи. Обещавам.

Колин чакаше при каменната хижа. Нито Дуайт, нито Андрю можеха да се открият някъде. Нервите й бяха опънати до скъсване, но тя чакаше и я беше страх да постъпи по друг начин. Най-после чу, че се приближава кон. Тя погледна през вратата, която хлабаво се държеше на кожените си панти. Беше Дуайт. С него беше Андрю.

Дуайт беше в мрачно настроение, а лицето му я изплаши. Той позволи на Андрю да изтича при нея.

— Трябва да отидем в замъка — каза Дуайт.

Паника обзе Колин.

— Не можем, Дуайт. Емет ще е разярен, че си убил Доналд.

Той я погледна, но сякаш не я виждаше.

— Мислиш ли, че ме е грижа какво мисли Емет?

— Опасно е — убеждаваше го тя.

Дуайт просто се изсмя.

— Няма мъж, когото да не мога да победя, Колин, а брат ти е на легло и само езикът му е оръжие.

— Той е луд и опасен.

— Да, луд е. А цялата тази омраза се е впила в него и е изсмукала душата му.

Колин взе своето решение и не се поколеба да му го каже.

— Няма да рискувам да водя Дрю там. Той трябва да се върне при отец Макклауд.

Дуайт силно изръмжа и й се нахвърли, като я сграбчи за косата. Той грубо я дръпна към себе си, а в погледа му вече не личеше да е останала някаква нежност към нея.

— Ще направиш това, което ти наредя, защото в противен случай момчето ще пострада. За мен няма значение дали ще го вземем с нас или не.

— Едно време ти обичаше Андрю. Какво отне любовта от сърцето ти, Дуайт?

— Ти, девойче. Аз вече нищо не чувствам.

Тя потрепери от ужас и си затвори очите пред омразата, която се четеше в погледа му.

— Съжалявам, Дуайт. Не исках да те нараня. Аз просто направих това, което трябваше да направя.

— Ти отвлече сърцето ми и го уби. Но ти ще си моя, девойче, и да ме обичаш, и да не ме обичаш в замяна.

Тя го докосна по бузата.

— Ако не навредиш на Дрю, аз ще те обикна, Дуайт. Обещавам.

Дуайт я отблъсна от себе си и тя падна на мръсния под.

— Лъжеш — изрева той и подсили думите си с ритник в нейна посока.

Колин с мъка избяга от него. Андрю се втурна напред, за да спре Дуайт и безуспешно заудря краката му. Дуайт се опита да го хване, но Андрю го ухапа по пръста. Старецът заплашително изръмжа, а после вдигна ръка, за да го удари. Колин го прекъсна с писък.

— Не го удряй, Дуайт. Ще направя всичко, което искаш, само не го удряй.

Дуайт отпусна ръката си, но застрашителното му изражение не се промени. Той не се опита да спре Андрю, когато той изтича при Колин. Тя силно го притисна към себе си и му зашепна, за да го успокои. Той вече не плачеше, но тя усещаше, че трепери. Колин се почувства безсилна да му помогне, да го предпази.

— Бог да ни е на помощ. — промълви тя.

— Трябва да тръгваме — повелително каза Дуайт и рязко я вдигна от пода. Той се опита да й вземе Андрю, но той така силно се беше вкопчил около врата й, че Дуайт не можа да го помръдне. Дуайт се отказа и я остави тя да носи момчето.

— Защо отиваме да видим Емет?

Дуайт се обърна назад, за да я погледне, а погледът му беше мрачен и разтревожен.