Фела Скот - Бялата дева

— Тя се е отдала на Черния вълк.

— Предателка!

Джейкъб вдигна ръка, за да спре възгласите им. Тълпата притихна, но се приближи, а погледите им бяха заплашителни и враждебни.

— Тази жена предаде всички ни с пошлото си влечение по Ян Блекстоун.

Той беше приковал вниманието им, а когато погледна Колин, тя ясно видя омразата, която винаги беше прикривал зад каменната си маска. Той постави ръката си върху заобления и корем.

— Тя носи детето му без никакви угризения. Тя дори заяви, че обича този човек-вълк, а неговото зло сега расте в утробата й.

Това предизвика отново възгласи, а селяните брутално и грозно я заплашваха.

— Клада! Това е единственият начин да се пречисти! Тя трябва да гори на кладата!

— Клада — Джейкъб прошепна в ухото й. — Те искат да те изгорят, Колин Макгрегър.

Колин искаше да каже нещо, каквото и да е, но думите не идваха. Обзе я такъв див ужас, че тя си помисли, че може да умре от него. Молеше се за мигновена смърт. Щеше да е по-добре от изгаряне. Коленете й омекнаха и тя се строполи до Джейкъб.

— Не губи съзнание, вещице. Искам да разбереш какво сме намислили.

Той я удари по лицето и я извади от унеса й.

— Искам да почувстваш как пламъците разкъсват плътта от костите ти.

Джейкъб позволи на селяните да я пренесат през моравата до края на гората, а после да я вържат здраво за едно дърво. Колин извика, но никой не я чу, защото събираха съчки и ги трупаха в краката й.

Ян и Джефри влязоха в селото. Ян беше обезумял от тревога. Изведнъж той видя прислужницата на Колин да носи дете — неговия син. Той постепенно разпозна мургавата глава на детето, което беше видял в гората толкова отдавна. После си спомни името, което беше чул… Дрю.

— Къде отиваш с детето? — попита Ян и я спря, като застана с коня пред нея. Тя, изглежда, се уплаши, но остана твърда.

— Не е ваша работа, милорд. — Тя се опита да го заобиколи.

Ян отново застана пред нея.

— Няма да питам отново. — Гласът му стана по-нежен, но той ясно се изрази. — Къде отиваш с момчето?

Нели се огледа объркана. Ян видя как по лицето й се изписа ужас, когато от селото се понесоха шум и крясъци.

— Отивам при отец Макклауд — най-после успя да каже тя. — Господарката ми ме помоли да не давам на никого това дете, освен на добрия отец.

— Господарката ти Колин ли е?

— Да. — Нели вдигна поглед, а по страните й се стичаха сълзи. — Боя се, че господарката ми е в беда.

Ян се обърна към Джефри.

— Погрижи се тази жена да стигне невредима при отец Макклауд.

Джефри започна да се противи, но погледът на Ян го спря.

— Защити сина ми с живота си, приятелю.

— Да.

Джефри последва слугинята до църквата.

Ян незабавно се запъти по посока на шумовете. Улиците му се сториха необичайно празни и в съзнанието му заби тревога. Той се заоглежда, започна да претърсва селото, но не видя нищо, никого. Когато видя един старец забързано да минава покрай него, той го спря.

— Къде са всички?

Възрастният човек се сепна и засенчи очите си с ръка, за да го види по-добре. Въпреки това, той все още не го виждаше добре.

— Горят вещица. Най-добре побързай, ако искаш да видиш.

Той се затътри в посока извън селото на късите си и прегънати крака. Ян го последва.

Колин ужасено гледаше как Джейкъб поднася факла към сухите дърва и огънят веднага пламна. Изведнъж Дуайт си проби път измежду селяните. Той изблъска Джейкъб настрани и изгаси огъня с ботушите си.

Дуайт ръмжеше като животно в яростта си и мнозина се отдръпнаха от обсега на ударите му. Той стъпка и изгаси тлеещите съчки и разряза въжетата на Колин.

— Оставете я на мира — викаше Дуайт и заплашително махаше във въздуха с ножа си. — Тя е моя!

Преди Колин да може да се освободи от въжетата, с които я бяха завързали, Дуайт я сграбчи през кръста и я притегли към себе си.

— Тя е моя и ще убия всеки, който се осмели да ми попречи да я взема със себе си.

Тълпата притихна, а яростта на Дуайт не им позволяваше да роптаят. Колин го изрита по пищяла и успя да се освободи. Тя тръгна да бяга, но съчките под краката и поддадоха и тя загуби равновесие и падна на колене. Точно когато Дуайт се протягаше към нея, един черен вълк изскочи между тях и Колин има време да избяга, без да могат да я настигнат. Острието на ножа на Дуайт се заби дълбоко във врата на животното.

Вълкът обаче тръгна към Дуайт с оголените си зъби и успя да го захапе преди едрият мъж да може да го отхвърли от себе си. Вълкът падна на земята с рев, а после притихна и остана неподвижен.