Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

Още на следващия ден след дебаркирането на съюзниците бяха положени основите за създаването на обширна средиземноморска зона за търговия с наркотици. Дон Анджелино не пожела да си цапа ръцете с тази работа и фамилията Гризанти окупира целия сектор.

Макар и в последните години дон Анджелино да бе разделил с някои от осемнадесетте фамилии, съставляващи каймака на сицилианската мафия, голяма част от секторите, в които имаше изключителни интереси, той все още можеше да се счита за символ на онова, което наричат глава на фамилия. Говорейки за него, мнозина просто се ограничаваха да казват „лично той“ и не си позволяваха да го назоват по име дори когато искаха да уведомят останалите за решенията му. „Лично той реши, лично той би се зарадвал…“ И за всички бе ясно, че авторитетът му се градеше изцяло върху установените закони.

Разбира се, властта му беше създала и много неприятели, ала дон Анджелино винаги се бе справял с тях и след няколко по-категорични предупреждения вече никой не посмя да надигне глава срещу него поради основателните опасения от риска да я изгуби. Няколко пъти го бяха ранявали, но както той сам казваше, дори и куршумът е дребна работа, стига да успееш да оздравееш от него. На три пъти беше подвеждан под отговорност в обвинения за убийство, но и трите пъти като по чудо се бе отървал поради липса на доказателства, макар че десетина свидетели бяха вкарани в затвора за лъжесвидетелство.

Много години преди това, когато още не беше дон, а едва бе преминал момчешката възраст, беше успял за осем месеца да се запознае с обстановката в затвора и се бе зарекъл това никога повече да не се повтори. По онова време все още беше телохранител на дон Чичо Скализи. Дон Чичо, човекът, който по-късно щеше да направи и него самия дон, беше най-влиятелната личност в цялата провинция, а Анджелино Феранте — най-добрият стрелец в цяла Западна Сицилия.

Един ден стадото на Нене Торегроса, един незначителен дон, въпреки многократните предупреждения отново влезе в пасищата на дон Чичо Скализи. Анджелино видя един от хората на Торегроса да прескача зида между двете имения и без да се колебае, изтича до къщата и откачи пушката от пирона. Чувстваше съвестта си чиста: няколко пъти бе казвал на Козимо Камарата, че хване ли го у тях, ще го застреля. И така, вдигна пушката и спокойно се прицели. Куршумът отнесе ухото на Козимо и от този момент хората го нарекоха „Глух петел“. Срещу Анджелино беше заведено дело за опит за убийство, ала той се яви пред съдията и му обясни, че ако е искал да убие овчаря, е щял да го простреля в средата на челото, че това е било просто предупреждение и тъкмо затова само му е откъснал лявото ухо, иначе никога не би го пропуснал. Съдията нареди да се направи инсценировка и когато Анджелино повтори изстрела със същата пушка и от същото разстояние срещу подвижна мишена, съдията беше принуден да се съгласи с него, смени алинеята и го подведе под отговорност за тежка телесна повреда. Резултатът: точно осем месеца затвор. Адвокатът Спатаро не успя да постигне нищо повече.

Сега двамата приятели седяха в кабинета на дон Анджелино, изчерпали вече общите спомени. Франк увери дон Анджелино, че всичко покрай Лучано е наред, и дон Анджелино го изслуша, без да каже нищо. После стана и отново му напълни чашата с марсилско вино. Имаше сведения, че Франк Палацоло не беше дошъл в Сицилия само за да му изкаже съболезнованията си. Предишния ден се беше срещал с Гризанти и дон Анджелино не се съмняваше, че Франк има намерение по-отблизо да поогледа канала за трафика на наркотици в средиземноморската зона. Лучано бе премълчал тази подробност, тъй като знаеше отношението на баща му към нея, ала ако си мислеше, че целта на пристигането им може да убегне от контролната мрежа на дон Анджелино, значи, че бе започнал да го подценява. А това дон Анджелино не можеше да му го прости.

Приближи се до Франк.

— Всичко наред ли е в Сицилия?

Франк веднага схвана какво има предвид приятелят му, но се направи, че не го разбира.

— Не можем да се оплачем — усмихна се той.

— Направи ми една услуга като на приятел — помоли го дон Анджелино и в гласа му прозвуча особена нотка. — Дръж сина ми настрана от тази работа… Ако, разбира се, все още е възможно — добави той след кратка пауза, сякаш говореше на себе си.

Франк го погледна, без да отговори.

Желанието на дон Анджелино беше изпълнено. На погребението нямаше нито много цветя, нито много роднини, въпреки очакванията на полицията то да се превърне във внушителен израз на солидарност.