Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

Кинокамерите на оперативния отряд, замаскирани в безобидни на вид камионетки, трябваше да се задоволят само със съкрушените физиономии на вдовицата и братята на Стефано Феранте. Нямаше нито един излишен венец, нито пък някое от лицата, поддържащи тясна връзка с голямата фамилия. След погребението обаче в кабинета на дон Анджелино се проточи върволица от хора, дошли да докажат своята преданост и в мълчалива прегръдка да предложат приятелството си и да изкажат съболезнованията си.

След като уточни с д’Амико подробностите по нападението над строителната площадка, Лука се прибра в стаята си. Изтегна се на леглото и загаси лампата, макар да знаеше, че няма да заспи. Сега всичко беше в ръцете му. Знаеше, че никой не е в състояние да му отнеме правото именно той да потърси възмездие за фамилията, и въпреки това не се чувстваше горд.

Усещаше всичките си мускули схванати и пренапрегнати както винаги, когато му предстоеше сблъсък, от който никой няма да излезе невредим, ала не изпитваше никакво вълнение, тъй като още от дете дон Анджелино го беше възпитал да влиза в конфликти и да се бие единствено когато правото е на негова страна. Именно то му даваше увереност, че ще победи.

Опита се да извика в тъмнината образа на Гаспаре Ардицоне и пред очите му изплуваха чертите на един подигравателен, високомерен човек, човек без страх от нищо, но и без респект към никого и това, че той се бе превърнал в негов смъртен враг, му се стори естествен завършек на отношенията им, започнали толкова отдавна.

Ардицоне беше идвал един-единствен път в имението им, в деня на света Розалия, преди сватбата на Стефано. Появи се на вратата на кухнята, където Лука по риза, запасан в престилка, пържеше риба за стотината приятели, настанени в градината, и тъкмо вадеше от огромния тиган зачервените късове. Гаспаре го изгледа с обичайния си подигравателен поглед и поклати глава. Лука току-що беше приготвил порцията за дон Анджелино и я даваше на Пиетро Кораца да му я отнесе, когато чу гласа на Ардицоне: „Браво! Както винаги първата порция е за най-важната особа. Дипломацията си е дипломация и йерархията трябва да се спазва дори когато пържиш риба. Браво… Ами ние, по-маловажните, ще успеем ли да се доредим и да опитаме от тази риба? И кога ще стане това? Когато изстине ли?“ Ардицоне говореше на провлачения си диалект и не преставаше да го гледа иронично. Лука не каза нищо, макар че в онзи момент направо му идваше да го застреля. Последва пауза. „Е какво, готвачът не иска да говори, така ли? Кажи, Лука Феранте, кога и ние, простосмъртните, ще опитаме от тази риба?…“ Накрая Лука проговори и от устата му се изля цялата му ненавист: „За теб няма да има от тази риба, Гаспаре Ардицоне! На тебе тази риба не ти понася!…“ „Сигурен ли си, че няма да има за мен, Лука? Наистина ли мислиш така?“ „Да, Ардицоне. Може да се задавиш от нея!…“ „Е, щом казваш, че ще ми стане лошо, няма да ям, още повече че аз винаги слушам приятелите си и гледам да им угодя… Така че не се тревожи, моята риба ще я изядеш ти, Лука… Това е най-малкото, което бих могъл да направя за един… приятел. Хайде, целувам ти ръка.“ Ардицоне махна с ръка и излезе от кухнята.

Това беше човекът, когото трябваше да убие.

Нямаше да му е лесно. Гаспаре Ардицоне беше изтъкан от жестокост. В едрата му фигура се криеше невероятна ловкост, лицето му беше широко и разлято, а с огромните си чепати ръце беше затворил устата на не един и двама нещастници. Беше амбициозен и безскрупулен, което го правеше още по-опасен. В занаята бе влязъл още като момче, когато беше изпокрал километри медна жица от немските оръжейни складове. Пропълзяваше под телените мрежи на няколко метра от ботушите на патрулите, промъкваше се в огромните хранилища, където бяха складирани стотици бомби, развиваше детонаторите им и с риск да вдигне всичко във въздуха изваждаше медните навивки. На следващия ден ги продаваше из Шанхайския пазар — най-бедната зона на Палермо — и носеше парите вкъщи. Така си спечели славата на порядъчно момче. С годините се промени и амбициите заедно с готовността му на всичко го отведоха във фамилията на Санте Билечи, където по най-бързата процедура стигна до върха.

Бойното си кръщение получи през 1958 година по време на раздора между Вито ла Плака и Санте Билечи, когато изби братята Буфардо, чиито интереси бяха в контрола на търговията с електродомакински уреди — един монопол, който Гаспаре успя впоследствие да завоюва за своя дон.