Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

По онова време Ла Плака бе считан за недосегаем благодарение на репутацията, спечелил си с атентата над един от двамата съветници на Билечи, когото зверски бе убил в неговата „Джулиета“ с револверен изстрел от упор, който прониза главата му от едното ухо до другото.

Автомобилът се разби в една ограда и първите, притекли се на помощ, видяха шофьора, захлупен върху волана с окървавена глава, и решиха, че това е вследствие на катастрофата. Чак когато го натовариха в линейката, лекарят от „Бърза помощ“ установи, че пострадалият е получил „правосъдие“ чрез револверен изстрел, преди автомобилът да изхвърчи от платното. Това беше началото на войната. Макар че и заповедта за наказателна акция срещу съперника бе подадена от Билечи, все още не се бе стигнало до самия план поради някои трудности в осъществяването му. Ла Плака прекарваше по-голямата част от времето си в една мелница, непревземаема като крепост, неотлъчно пазен от братята Буфардо — двама от най-добрите телохранители в цяла Западна Сицилия, — така че организацията трябваше да бъде наистина безупречна. Тогава Ардицоне поиска да се заеме с операцията.

Даваше си сметка, че с братята Буфардо би могъл да се справи единствено ако ги изненадаше, но, от друга страна, беше абсурдно да се мисли, че ще влезе с гръм и трясък в мелницата, без да се изложи на сигурна смърт.

Една сутрин нареди да бъде откраднато едно такси и когато то пристигна да го вземе от къщи, шофьорът — младеж, когото Билечи бе извикал от Милано, за да не бъде разпознат — видя пред себе си един съвършено неузнаваем Ардицоне. Беше си залепил черни мустаци, облечен бе в елегантен светъл костюм с лъскава подплата и носеше мека шапка, придаваща му вид на високоуважавана личност. Минута по-късно автомобилът пое към мелницата.

Ардицоне си бе направил сметката точно. Знаеше, че никой от престъпния свят не беше използвал досега такси и че пазачът на входа, респектиран от вида му, нямаше да ги спре. Щеше да го вземе за чужденец, след като пътува с такси, и да го пропусне през тунела, без да уведоми дирекцията.

Пазачът огледа подозрително пътниците в автомобила, но ги пропусна да влязат. Камионите все още не бяха пристигнали да товарят и за няколко секунди таксито спря пред широко остъкления вход на дирекцията. Часът беше три следобед. По-младият Буфардо четеше вестник зад стъклената кабина, а брат му стоеше на вратата и пушеше цигара.

Младежът слезе от колата и със съвсем професионален жест отвори задната врата. Братът, който пушеше, смачка с крак угарката и сложил ръце на кръста, се отправи към посетителя, чието лице не можеше да види, понеже шофьорът го закриваше. Ардицоне стреля без дори да слезе от таксито. По-възрастният брат беше покосен в момента, когато посегна към колана си да извади пистолета. Другият се хвърли настрана, изстрелвайки един куршум в челото на младежа от Милано, ала вторият изстрел застина в цевта му. Автоматичният откос на Гаспаре Ардицоне го закова на пода. Вито ла Плака прояви неблагоразумие и се опита да избяга през страничния изход. Ардицоне го забеляза как се мъчи да се покатери по една стълба зад чувалите с брашно и без никакво усилие го свали с един изстрел. Пазачът не се виждаше никакъв. Ардицоне натовари в таксито трупа на младежа от Милано, мина през тунела и излезе на открито. Никой не го бе видял. Нямаше да има други жертви.

Ардицоне се надяваше след тази акция да бъде произведен от редови в десетник, ала дон Санте Билечи бе на друго мнение. Награди го щедро, изпрати го за няколко месеца да смени климата в Германия, но го остави в бойните редици, обяснявайки му, че едно евентуално повишение със сигурност би го поставило пред възмездието на фамилията Ла Плака, а случилото се би трябвало да изглежда в техните очи като обикновена наказателна експедиция, проведена от редовите му войници: така оцелелите биха били още по-силно впечатлени. Санте Билечи остана без конкуренти на пазара, който го интересуваше, а Гаспаре Ардицоне се опита да забрави разочарованието си, прекарвайки няколко разгулни месеца в Германия, откъдето си доведе и жена, която не разбираше нито дума италиански. Изглежда обаче, Гаспаре желаеше тъкмо това, след като още от първата вечер в Бавиера, когато Инге го бе приютила в леглото си, двамата не бяха разменили нито дума.

През следващите години славата му на екзекутор се утвърди, ала той си остана вечно недоволен. Билечи беше спрял кариерата му. Непрекъснато му повтаряше, че все още е прекалено млад и невъздържан, за да командва, и че дори и да стигнеше до поста, който желае, нямаше да издържи дълго. Иначе задоволяваше всичките му желания, обсипваше го с пари, но продължаваше да го използва като екзекутор. Дори след като Ардицоне сам започна да се занимава с предприемачество, пак остана да тъпче на едно място и на всички по-важни събрания продължаваше да стои пред вратите наред с обикновените войници.