Джон Скалзи - Войната на старците

5. Колко дълго ще остана в моето ново тяло?

Телата от серия «Защитник» са предназначени за употреба в КОС. Докато сте на служба в Колониалните сиди, ще можете да използвате и да се наслаждавате на всички технологични и биологични подобрения на вашето ново тяло. При напускане на службата в КОС вие ще получите ново, немодифицирано човешко тяло, базирано на вашата оригинална ДНК.

От всички нас в службата по Колониална генетика поздравления за вашето ново тяло! Не се съмняваме, че то ще ви служи добре по време на вашата активна служба в Колониалните отбранителни сили.

Благодарим ви за вашата преданост към колониите и… наслаждавайте се на Вашето ново тяло.“

Оставих ПИА на масичката, застанах пред умивалника и погледнах в огледалото новото си лице.

Невъзможно бе да не забележиш очите. Моето старо тяло имаше кафяви очи — мътнокафяви, с интересни златисти точици. Кати понякога ме дразнеше, че тези точки не били всъщност нищо повече от мастни отлагания. Тоест имах мазнини в очите.

Ако това бе вярно, новите ми очи трябваше едва ли не да са изградени от мазнини. Бяха златисти почти по цялата свободна повърхност около зениците и само по границата с тях имаше тъмнозелени очертания. Ирисите бяха изумруденозелени, подобни шарки имаше и в зениците. Самите зеници бяха присвити, сигурно заради светлината от лампата над огледалото. Изключих лампата и централното осветление и сега в каютата мъждукаше само екранчето на ПИА. Старите ми очи не биха различили нищо в подобна тъмница.

На новите бе необходим само миг, за да се настроят. Каютата бе като изпълнена с дим, но въпреки това различавах всеки предмет. Върнах се при огледалото и надзърнах в него — очите ми се бяха разширили като при отравяне с беладона. Включих отново лампата над умивалника и зениците се свиха моментално.

Съблякох се и за първи път огледах внимателно новото си тяло. Първоначалното ми впечатление относно състоянието му се оказа вярно — бях в прекрасна форма. Прокарах ръка по гърдите и плоския си корем. Никога през целия си живот не бях изглеждал така. Нямах представа как са го постигнали. Зачудих се колко ли време ще ми е необходимо, за да се докарам до отпуснатия вид, който имах, когато бях на двайсет. Сетне се сетих за измененията, които е трябвало да направят в моята ДНК, щом са могли да постигнат подобни резултати. В края на краищата реших, че предпочитам да изглеждам така.

А, да — освен това нямах никакви косми по лицето и тялото.

Абсолютно никакви — дори зачатък на окосмяване. Ръцете, краката, гърбът (всъщност той и преди си беше гол), както и интимните части. Потърках брадичката си с надежда да почувствам там начеваща четина. Гладка като бебешко дупе. Или като моето собствено, сега. Сведох поглед към слабините си — трябва да призная, че без косми нещата там изглеждаха доста неестетично. Имах коса само на главата, но тя бе в неопределен кестеняв цвят. Поне едно нещо не се бе променило от предишното ми тяло.

Вдигнах ръка към лицето си, за да огледам оттенъка на кожата. Беше светлозелена, но за щастие нямаше сигнален цвят — и слава Богу, защото не можех да си представя как се разхождам наклепан в резеда. Кожата ми бе еднаква на цвят по цялото тяло, само зърната и върхът на пениса ми бяха малко потъмни. Като цяло цветовият контраст бе запазен, само дето бе в различна оцветка. Забелязах също, че сега вените ми изпъкват по-добре и са сивкави. Предполагам, че беше от цвета на умната кръв (каквото и да означаваше това), която вероятно не беше тъмночервена. Облякох се.

ПИА изписука. Взех го. Имаше съобщение за мен.

„Вече имате достъп до компютърната система на вашия МозКом — пишеше там. — Желаете ли да я активирате още сега?“

Имаше бутони с надписи „да“ и „не“. Натиснах „да“.

Внезапно в тишината отекна дълбок, плътен и успокояващ глас. Едва не изхвърчах от новата си зелена кожа.

— Здравейте! — каза гласът. — Току-що се свързахте с вашия вътрешен МозКом с помощта на патентования помощен адаптативен интерфейс. Моля, не се безпокойте! Благодарение на интеграцията с вашия МозКом, гласът, който чувате, се генерира право в слуховите центрове на вашия мозък.

„Страхотно — помислих си. — Още един глас в главата ми“.

— След това кратко встъпление вие можете да изключите гласа по всяко време. Ще започнем с някои възможности, които можете да избирате с отговори „да“ и „не“. В началото вашият МозКом би искал да произнесете пробно „да“ и „не“, за да може да въведе необходимите параметри. Така че, когато сте готов, ако обичате, кажете „да“. Можете да отговорите по всяко време.