Джон Скалзи - Червеноризци

Свит на върха на голяма скала, мичман Том Дейвис се взираше през просторната пещера към капитан Люсиъс Абърнати, научен офицер К’ийнг и старши инженер Пол Уест, кацнали на втора, по-голяма канара. Помисли си: „Пфу, гадна работа.“

— Борговиански земни червеи! — възкликна капитан Абърнати и удари с отворена длан по канарата си. — Трябваше да се сетя!

„Трябваше да се сетиш ли?! Че как си могъл да не се сетиш?“ — помисли мичман Дейвис и погледна към обширния прашен под на пещерата, по чиято образувана от ситна пудра повърхност тук и там мърдаха едва забележими гърбици, отбелязващи движенията на едрите, хищни червеи.

Когато се натъкнаха на пещерата, Дейвис бе казал на Чен, другия член на екипажа, с когото бяха в състава на изследователската мисия:

— Не мисля, че би трябвало просто да влизаме тук с танцова стъпка!

Абърнати, К’ийнг и Уест вече бяха нахлули вътре — при все факта, че Дейвис и Чен поне по идея се явяваха тяхно охранително звено.

Чен, който беше нов, изсумтя:

— О, хайде де! Това е просто пещера. Какво толкова може да срещнем вътре?

— Мечки? — бе предположил Дейвис. — Вълци? Произволен брой едри хищници, които смятат пещерите за убежище от природните стихии? Никога ли не си ходил на къмпинг?

— На тази планета няма мечки — беше заявил Чен, без изобщо да схваща за какво му говори партньорът му. — Освен това имаме пулсови пистолети. Хайде де! Това ми е първата мисия. Не искам капитанът да се чуди къде съм! — и се втурна след офицерите.

От скалата си Дейвис надзърна надолу към прашното размазано петно на пода на пещерата, единствена останка от Чен. Червеите, призовани от звука на стъпките на хората по пода на пещерата, бяха изкопали тунел под него и го бяха дръпнали долу, оставяйки подире си само отекващите писъци на мичмана. И петното.

„Е, това не е съвсем вярно“ — помисли Дейвис, надзъртайки по-навътре в пещерата, където едва се забелязваше търкулналата се там ръка, все още стиснала полагаемия се на Чен пулсов пистолет, който, както се оказа, не му бе свършил абсолютно никаква работа.

Почвата потрепна и ръката внезапно изчезна.

„Добре, сега вече е вярно“ — каза си Дейвис.

— Мичман! — подвикна капитан Абърнати. — Стой на мястото си! Всяко движение по земята ще призове червеите! Ще те изядат на секундата!

„Благодаря за безполезната и очевидна вест, магаре такова!“ — помисли си Дейвис, но не го каза на глас, понеже беше само мичман, а Абърнати — капитан. Вместо това отвърна:

— Слушам, капитане!

— Добре — заяви Абърнати. — Не ми се ще да хукнеш да се спасяваш и да те спипат онези ми ти червеи! Баща ти никога не би ми го простил!

„Какво?!“ — помисли си младежът и внезапно си спомни, че капитан Абърнати е служил на „Бенджамин Франклин“ под командването на баща му. Злощастният „Бенджамин Франклин“. Нещо повече, именно бащата на Дейвис бе спасил Абърнати, по онова време редник — като метнал лишеното му от съзнание тяло в спасителната капсула, преди и самият той да скочи вътре и да я изстреля точно преди корабът зрелищно да се взриви около тях. Дрейфували в Космоса в течение на три дни и преди да ги спасят, годният за дишане въздух в спасителната лодчица почти свършил.

Дейвис поклати глава. Беше много странно, че тази подробност относно Абърнати цъфна в съзнанието му точно сега, особено като се имат предвид обстоятелствата.

Сякаш по даден знак, капитанът се обади:

— Баща ти едно време ми спаси живота, нали знаеш?

— Знам… — поде Дейвис и за малко да се капичне от върха на скалата си, тъй като земните червеи внезапно ѝ се нахвърлиха и я разлюляха.

— Дейвис! — възкликна Абърнати.

Младежът се присви и се прилепи към скалата, за да държи центъра на общата тежест по-ниско. Стрелна с поглед капитана, който в момента се съвещаваше с К’ийнг и Уест. И без да е способен да ги чува, Дейвис знаеше, че си припомнят какво им е известно за борговианските земни червеи и се опитват да съчинят план за неутрализирането на тварите, който да им позволи да прекосят пещерата до безопасно място и да стигнат до залата, в която се помещаваше древният Централен компютър на борговианците, който пък можеше да им даде някаква улика за изчезването на тази мъдра и загадъчна раса.