Джон Скалзи - Червеноризци

— Така си е — съгласи се Дал.

— „Дръзки“ — капитален кораб от флота на Общовселенското обединение — заизрежда момичето. — Построен през 2453-та на Марсианския док. Флагман на Общовселенското обединение от 2456-та. Първи капитан — Дженивиъв Шан. Люсиъс Абърнати е капитан от 2462-ра насам.

Дал с усмивка попита:

— Да не си случайно туристическият гид на „Дръзки“?

— А ти да не си турист? — отвърна на усмивката му момичето.

— Не — младежът ѝ протегна ръка. — Андрю Дал. Назначен съм на „Дръзки“. Просто чакам совалката в 15:00.

Новата му позната се ръкува с него и се представи:

— Мая Дювал. Също съм назначена на „Дръзки“. И също чакам совалката в 15:00.

— Какво съвпадение — забеляза Дал.

Момичето отвърна:

— Ами щом ти се ще да наречеш съвпадение това, че двама членове на Космическия флот на Две О чакат на космическа станция на Двете О совалка за космически кораб на Двойното О, паркиран точно пред совалковия док — добре, няма проблем.

— Е, като го казваш по този начин… — промърмори Дал.

— Защо си подранил толкова? Едва обед е. Мислех, че ще съм първата на опашката за совалката.

— Вълнувам се — призна Дал. — Това ще ми е първото назначение…

Дювал го изгледа от глава до пети с въпрос в очите.

— Влязох в Академията с няколко години закъснение — обясни той.

— Какво го наложи?

— Дълга история.

— Разполагаме с време — контрира Дювал. — Какво ще кажеш да отидем да обядваме и да ми разкажеш?

Дал се поколеба:

— Ъъъ, имам нещо като среща. Чакам приятел, който също е назначен на „Дръзки“.

— Ресторантската зона е ей там — момичето посочи редицата сепарета от другата страна на пешеходния коридор. — Просто пусни съобщение на приятеля си. Пък ако ни изпусне, оттам ще можем да го видим. Хайде. Ще платя питиетата!

— Е, в такъв случай няма как — прие Дал. — Ако откажа безплатна почерпка, ще ме изхвърлят от Космическия флот!

— Обещал си ми дълга история! — напомни Дювал, след като си взеха храна и питиета.

— Не съм обещавал подобно нещо!

— Обещанието се подразбираше от изказа ти — възрази момичето. — И освен това ти купих питие. Длъжник си ми. Забавлявай ме, мичман Дал!

— Ами добре де, щом си рекла. Влязох в Академията късно, понеже три години бях студент в семинарията.

— Добре, това е умерено интересно — прие Дювал.

— На Форшан — допълни мичманът.

— Добре, това е изключително интересно — поправи се събеседничката му. — В такъв случай си станал свещеник от форшанското вероизповедание? Коя схизма?

— Лявопоклонната схизма и не, не стигнах до свещеник.

— Не можа да преглътнеш обета за целомъдрието ли?

— От лявопоклонните свещеници не се изисква въздържание — поясни Дал, — но тъй като бях единственото човешко същество в семинарията, то може да се каже, че ми беше наложена непорочност.

— Някои хора не биха допуснали да ги спре подобно препятствие.

— Не си виждала отблизо студентите във форшанската семинария — възпротиви се младежът. — Освен това не си падам по ксено.

— Може просто да не си открил подходящото ксено — предположи Дювал.

— Предпочитам хора — отвърна Дал. — Наречи ме скучен, ако щеш.

— Досадньо! — подкачи го момичето.

— А ти пък току-що постави рекорд по най-бързо напъхване на нос в личния ми живот — отвърна Дал. — Ако си толкова пряма с хора, които срещаш за първи път, хич не ми се ще да си представям как се държиш с онези, с които се познаваш от дълго време!

— О, не се държа така с всички — възрази Дювал. — Но отсега мога да заявя, че вече те харесвам. Но да се върнем на темата. Значи не си станал свещеник?

— Не. Технически статутът ми е „чуждоземен покаял се грешник“ — поясни Дал. — Бях допуснат да премина пълния курс на обучение и да изпълнявам някои ритуали, но съществуват и физически изисквания, които не бих могъл да изпълня, за да получа пълно посвещение в сан.

— Като например?

— Самооплождане например.

— Малка, но извънредно съществена подробност — съгласи се Дювал.

— А ти толкова се притесняваше за целомъдрието! — Дал гаврътна голяма глътка от чашата си.

— Защо си постъпил в семинарията, ако е нямало шанс в крайна сметка да те посветят в сан? — поинтересува се момичето.

— Сметнах форшанската религия за много мирна — призна си Дал. — Като юноша това силно ме привличаше. Родителите ми починаха, докато бях малък. Оставиха ми малко наследство, което изтеглих при пълнолетие, платих си на частни учители за езикови курсове, а после отидох на Форшан и издирих семинария, която да ме приеме. Планирах да остана там завинаги.