Джон Скалзи - Червеноризци

— Но не си го сторил. Така де, от пръв поглед си личи!

Дал се усмихна.

— Ами… Все още смятам форшанската религия за мирна. Обаче форшанските религиозни войни не са въплъщение на кротостта.

— Ясно. Как обаче от послушник във форшанска семинария човек става възпитаник на Академията?

— Когато Двете О-та дойдоха да посредничат между религиозните фракции на Форшан, имаха нужда от преводач и на планетата се оказах аз — обясни Дал. — Няма много хора, способни да говорят повече от един форшански диалект. А аз знам и четирите основни.

— Впечатляващо!

— Бива ме с езика.

— Сега кой е прям и откровен? — поинтересува се Дювал.

— След като мисията на Двете О се провали, посъветваха всички чуждоземци да напуснат планетата. Главният посредник на Двете О заяви, че в Космическия флот се нуждаят от лингвист и учени — и ме препоръча за място в Академията. По това време семинарията ми беше изгорена до основи и нямах къде да се прибера, а не разполагах и с пари, за да отида някъде другаде. При това положение Академията ми се стори най-добрата възможна стратегия. Прекарах там четири години в изучаване на ксенобиология и лингвистика. И ето ме тук.

— Бива си я историята — реши Дювал и наклони бутилката си към Дал.

Той се чукна с нея.

— Благодаря. А твоята каква е?

— Далеч по-малко интересна.

— Съмнявам се.

— Не съм ходила в Академията — сподели Дювал. — Записах се в пехотата на умиротворителните сили на Двойното О. Позанимавах се с това няколко години и преди три години ме прехвърлиха в Космическия флот. До сегашното си назначение служех на борда на „Нант“.

— Повишили са те? — предположи Дал.

Събеседничката му изсумтя:

— Не точно. Да го наречем прехвърляне поради неразбирателство с персонала.

Преди Дал да смогне да я разпита по-щателно, телефонът му избръмча. Той го извади и прочете съобщението на екрана. Ухили се:

— Смотльо!

— Какво има? — попита Дювал.

— Задръж за секунда — Дал се обърна на мястото си, за да помаха на младеж, застанал на средата на коридора на станцията. — Ето ни тук, Джими!

Новодошлият се ухили, помаха в отговор и се насочи към тях.

— Приятелят, когото чакаше, предполагам — осведоми се Дювал.

— Да, това е той — Джими Хенсън.

— Джими Хенсън ли? — намръщи се Дювал. — Не е роднина на Джеймс Хенсън, главен директор и председател на борда на директорите на „Хенсън Индъстрис“, предполагам?

— Джеймс Албърт Хенсън Четвърти — представи приятеля си Дал. — Синът му.

— Еха, готино!

— С месечната си издръжка може да купи тази космическа станция — осведоми новата си позната Дал. — Но не е такъв тип.

— Какво искаш да кажеш?

— Хей, здрасти! — Хенсън най-сетне се добра до масата им. Огледа Дювал и протегна ръка. — Здрасти, аз съм Джими!

— Мая — представи се Дювал и също протегна ръка. Ръкуваха се.

Хенсън се поинтересува:

— Така значи, ти си приятелка на Анди, а?

— Нещо такова — призна си момичето. — Двамата с него се познаваме отдавна. От цял половин час!

— Страхотно — Хенсън се усмихна широко. — Ние двамата с него се познаваме от една идея по-дълго.

— Предположих, че връзката ви е по-дълга.

— Е, аз възнамерявам да си взема питие — заяви Хенсън. — Вие искате ли нещо, приятели? Да ви взема по едно, става ли?

— Няма нужда — отказа Дал.

— Нямам против още едно — рече Дювал, размахвайки почти празната си бутилка.

— Пак от същото?

— Става.

— Страхотно! — Хенсън плесна с ръце. — Добре, веднага се връщам. Пазете ми място, става ли?

— Няма проблем — ухили се Дал.

Приятелят му се отдалечи в търсене на хапване и пийване.

— Симпатяга изглежда — отбеляза Дювал.

— Такъв си е.

— Не е невероятно чаровен.

— Има си други качества.

— Като например да купува пиенето?

— Е, и това също, но имах предвид друго.

— Нещо против да ти задам личен въпрос? — поинтересува се Дювал.

— Предвид, че до момента вече сме обсъдили сексуалните ми предпочитания — не.

— Бяхте ли приятели с Джими, преди да научиш, че баща му може да купи една-две планети с все атмосферата?

Дал се поколеба за момент, преди да отговори. Накрая попита събеседничката си:

— Знаеш ли с какво се различават богатите от теб и мен?

— Имаш предвид освен с това, че имат пари ли?

— Да.

— Нямам представа.

— Онова, което ги прави различни — поне умните сред тях — е това, че имат изключителен нюх за мотивите на хората, които се задържат покрай тях. Надушват дали го правят, защото търсят приятелство и не се вълнуват от близостта до пари, възможности и власт… или искат да са част от нечий антураж, което пък е свързано именно с достъпа до тези три неща. Разбираш ли какво искам да ти обясня?