Джон Скалзи - Червеноризци

Космонавтът посочи към Дал:

— Питай приятелчето си, нали е голям умник!

Дювал погледна към мичмана, който сви рамене и обясни:

— Ксеномухоморката не е забранена — обясни. — Просто не е много модерно да се използва. Известна е най-вече сред студентите по ксенобиология, както и сред увличащите се по непопулярни, но номинално законни чуждопланетни подобрители на настроението, вероятно с търговска цел.

— Аха! — възкликна Дювал.

— В тази връзка бих предположил, че нашето приятелче тук…

— Фин — представи се космонавтът и кимна към спътника си. — А това е Хестър.

— … приятелчето ни Фин по време на последното си назначение се е сдобил със славата на човек, към когото се обръщаш за субстанции, за каквито няма да те спипат на тест за наркотици.

Хестър изсумтя при това изявление.

— Предполагам също, че неговият офицер вероятно не желае да се разчува, че е взимал наркотици…

— Гъба — поправи го Фин.

— … от какъвто и да е вид, и в частност че ксеномухоморката го е накарала да откачи, че е нападнал хора, и тук присъстващият Фин де факто се е защитавал, когато по принуда е отвърнал на удара. Тъй че, вместо да тикне новия ни познат в брига и да затъне до уши сред крокодилите, офицерът е счел за по-разумно тихомълком да му уреди ново назначение.

— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека тази интерпретация на събитията — заяви Фин.

— Че тогава за какво са военните ченгета? — поинтересува се Хенсън.

— Тук са, за да се убедят, че ще се качим на „Дръзки“ без никакви отклонения — обясни Хестър. — Не искат да си попълни запасите!

При това изявление Фин забели очи.

Дювал се обърна към втория арестант:

— В думите ти долавям горчивина.

Хестър най-сетне си позволи да я погледне в очите и обясни:

— Копелдакът си криеше запасите в гардеробчето ми.

— И ти не си знаел?

— Каза ми, че били бонбони и ако останалите от екипажа научат за тях, щели да проникнат в шкафчето му и да ги откраднат.

— Така и щяха да сторят — увери ги Фин. — И даже не съм те изментил, всичко беше захаросано.

— Също така ме убеди, че били за майка ти — обвини го Хестър.

— Е, ами… — призна си морякът, — за това вече те излъгах.

— Опитах се да се оправдая пред капитана и офицера, но не им пукаше — завърши разказа си „укривателят“. — Според тях и аз съм съучастник. А аз дори не харесвам тоя тип!

— Тогава защо се съгласи да скриеш… бонбонките му? — попита Дювал.

Хестър промърмори нещо нечленоразделно и пак сведе очи.

— Направи го, понеже се държах мило с него, а той си няма приятели — обясни Фин.

— Значи си се възползвал от него? — поинтересува се Хенсън.

— Не е като да не го харесвам — оправда се Фин. — А и не съм възнамерявал да му докарвам неприятности. Той не би трябвало да има проблеми. Не съхранявах при него нищо незаконно. Но след това офицерчето откачи и се опита да пренареди костната ми структура…

— Сигурно е трябвало по-добре да проучиш гамата си с продукти — предположи Дал.

— Следващия път първо ще се допитам до теб, преди да снабдявам клиентите — озъби се саркастично Фин, но после посочи към прозореца, където се виждаше как совалка подхожда към шлюза. — Това обаче ще почака. Като гледам, возилото ни пристига!

Старшина на име Дел Сол посрещна четиримата нови членове на екипажа на „Дръзки“ и бързичко ги разведе по местоназначенията им. Дал бе приветстван от главния научен офицер на „Дръзки“ — К’ийнг.

— Сър — отдаде чест Дал.

К’ийнг отвърна на поздрава му с думите:

— Младши мичман Дал, радвам се да се запознаем! Невинаги посрещам лично новоназначените в отдела ми, но току-що излизам от дежурство и реших да те изпратя до дежурния ти пост. Има ли нужда първо да прибереш личните си вещи?

— Не, сър — отвърна Дал.

Ръчният му багаж заедно с тези на останалите, подлежеше на проверка от корабната охрана и щеше да бъде разнесен по каютите на новите космонавти, местоположението на които щеше да бъде ъплоуднато в телефоните им.

К’ийнг сподели:

— Научих, че си прекарал няколко години на Форшан и говориш езика. И четирите диалекта.

— Да, сър.

— Изучавал съм го малко в Академията — К’ийнг си прочисти гърлото. — Аааачка фаахклалхач гкхалал чакалалал.

Дал даде всичко от себе си, за да не направи гримаса. К’ийнг току-що бе опитал да изкаже на третия диалект традиционния за дясноуклонната схизма поздрав „Предлагам ти хляба на живота“, но сричкуването и акцентът му бяха превърнали израза в „Нека заедно насилим тортите“. Като оставим настрана, че би било извънредно необичайно за член на дясноуклонната схизма доброволно да заговори на третия диалект, ро̀ден за основателя на лявоуклонната схизма и следователно — традиционно отбягван от десните, взаимното насилване на торти не беше сред утвърдените където и да било на Форшан практики.