Джон Скалзи - Червеноризци

— Ясно, сър.

— Въпреки това… — научният офицер извади телефона си и набра номер. — Лейтенант Колинс? Най-новият член на екипажа е във вашата лаборатория, готов да ви се представи… — пауза. — Добре. Това е всичко! — К’ийнг прибра телефона. — Лейтенант Колинс ще дойде след малко, за да те приветства.

— Благодаря ви, сър — каза Дал и отдаде чест.

Научният офицер кимна, отдаде му чест в отговор и излезе в коридора. Мичманът отиде до вратата и проследи отдалечаването му. Чак до завоя зад ъгъла и изчезването от поглед К’ийнг бе предшестван от носовата си вълна.

Зад гърба на Дал някой подвикна:

— Ехо!

Младежът се обърна. В средата на лабораторията бе застанал непознат моряк.

Дал отново надникна навън през вратата — натам, накъдето бе завил К’ийнг — и после пак към новопоявилия се колега. Каза:

— Здрасти. Нямаше те тук преди две секунди!

— Аха, случва ни се понякога — съгласи се новият, приближи се до Дал и протегна ръка. — Джейк Касауей.

— Анди Дал — мичманът се ръкува с него. — И как точно ти се случва ?

— Търговска тайна — ухили се Касауей.

В другия край на лабораторията се отвори врата и от стаята зад нея излезе друг член на екипажа.

— Ей тъй се издават търговските тайни — натъжи се новият познат на Дал.

Младежът посочи вратата и попита:

— Какво има там?

— Там е складът — обясни Касауей.

— Криете се в склада ли?

— Не се криехме — възрази излязлата от склада жена. — Просто инвентаризирахме.

— Анди Дал, това е Фиона Мбеки — представи я Касауей.

— Здрасти — кимна ѝ Дал.

Мбеки заяви:

— Трябва да се радваш, че ние правим инвентаризацията. Понеже това значи, че няма да те пратят да го вършиш ти, понеже си най-новият в отдела.

— Ами благодаря тогава! — съгласи се Дал.

— Но все пак ще те караме да правиш кафе — допълни Мбеки.

— Ще изпълнявам с гордост задачата си!

— А ето ги и шефовете — Касауей кимна към двама офицери, които се задаваха откъм коридора.

От двамата, по-възрастната жена се приближи право към Дал. Забелязал навреме лейтенантската нашивка на рамото ѝ, той отдаде чест.

— Свободно — нареди Колинс, макар че все пак отвърна на официалния му поздрав. — Тук си отдаваме чест единствено когато Негово Височество влезе през вратата.

— Имате предвид командир К’ийнг.

— Нали схващаш смисъла на шегичката? — поинтересува се Колинс. — Понеже името му звучи точно като Кинг, ще рече „крал“.

— Да, госпожо.

— Порцийка научен хумор — уточни лейтенантката.

— Схванах, госпожо.

— Добре! Понеже последното, от което се нуждаем, е наоколо да се мотае още някой лишен от хумор сухар. Вече си се запознал с Касауей и Мбеки, както виждам?

— Да, госпожо.

— Трябва да си разбрал и че аз съм прекият ти началник — добави лейтенантката и после посочи колегата, с когото беше влязла. — Запознай се с Бен Трин, втори в командната редица на лабораторията.

Трин дойде да се ръкува с Дал.

— Това изчерпва отдела.

— Като изключим Дженкинс — додаде Мбеки.

— Е, той няма да се среща с него — уточни Колинс.

— Би могъл — възрази момичето.

— Кога за последно си виждала Дженкинс? — попита я Трин.

— Мисля, че го мярнах веднъж, но се оказа, че било Йети — ухили се Касауей.

— Стига толкова за Дженкинс! — нареди Колинс.

— Кой е той? — поинтересува се Дал.

— Работи по независим проект — осведоми го лейтенантката. — Много натоварен. Забрави го, никога няма да го срещнеш. А сега… — тя се пресегна към една от масите в лабораторията, грабна оттам един таблет и го включи. — Идваш при нас с наистина забележителни оценки от Академията, господин Дал!

— Благодаря, госпожо.

— Флавиу Антонеску още ли оглавява катедрата по ксенобиология?

— Да, госпожо.

— Моля те, спри да ме госпожваш на всяко изречение, мичман, звучи все едно имаш вокален тик!

Дал отново се усмихна и се съгласи:

— Няма проблем.

Колинс кимна и отново се втренчи в таблета.

— Изненадана съм, че Флавиу те е препоръчал за „Дръзки“.

— В началото отказа — призна Дал, като се сети за спора с началника на катедрата си в Академията. — Искаше да заема пост в проучвателния корпус на Европа.

— Защо не се съгласи? — поинтересува се Колинс.

— Исках да видя Вселената, не да кисна на дъното на шейсеткилометров леден тунел и да зяпам европски микроби.

— Нещо против европските микроби ли имаш? — озъби се началничката на Дал.

Той я увери:

— Убеден съм, че микробите са прекрасни! Просто заслужават да ги изучава някой, който наистина копнее за това.