Джон Скалзи - Войната на старците

— Първо — уточних, — котките имат власинки на пениса.

— Шегуваш се.

— Ни най-малко. Тъкмо тези власинки стимулират овулацията при женската. А ако не си забелязала, аз нямам нито косъмче долу. Да не говорим за власинки.

— Това не доказва нищо. — Джеси бавно се наведе и се излегна с цялото си тяло върху мен. После ми се усмихна съблазнително. — Може би не го правим достатъчно настойчиво, за да щръкнат?

— Долавям предизвикателство — рекох.

— И аз долавям нещо — отвърна тя и си размърда дупето.

— За какво мислиш сега? — попита ме малко по-късно.

— Да си призная, мислех за Кати. И колко често сме лежали, както сега с теб.

— На килима, искаш да кажеш.

Чукнах я лекичко по челото.

— Нямах предвид секса, а времето след него. Когато просто се излежавахме и се наслаждавахме на близостта си. Помня, че го направихме веднага след като отидохме да се запишем.

— Какво те накара да се запишеш?

— Нямам представа — признах. — Беше на шейсетия ми рожден ден и се чувствах потиснат от това, че остарявам. И тогава тя предложи, когато дойде времето, да се запишем в армията. В началото бях изненадан. В семейството ни винаги сме поддържали антивоенни настроения. Участвахме в протестите срещу Субконтиненталната война, макар в началото на това да не се гледаше с добро око.

— Много хора протестираха срещу тази война — посочи Джеси.

— Да, но ние го взехме на сериозно. В градчето дори ни се подиграваха за това.

— И как успя да те убеди да се запишете в Колониалната армия?

— Каза, че не била противник на всички войни или армии, а само на тази и на нашата армия. Каза, че хората имат право да се защитават и че вероятно вселената не е никак приятно място за живеене. Добави също, че освен споменатите благородни причини няма да е никак зле, ако отново бъдем млади.

— Но не бихте могли да се запишете едновременно — рече Джеси. — Освен ако не сте били връстници.

— Тя беше по-млада от мен с една година. Припомних й, че след постъпването ми в армията от юридическа гледна точка ще съм мъртъв и че едва ли ще се срещнем отново.

— И тя какво каза?

— Каза, че това са подробности. Че ще ме открие, където и да съм, и пак ще ме замъкне под олтара. И щеше да го направи, повярвай ми. Биваше я в тези неща.

Джеси се подпря на лакът и ме погледна.

— Джон, наистина съжалявам, че тя не е тук с теб.

Усмихнах се.

— О, няма нищо. Просто от време на време страшно ми липсва.

— Разбирам те напълно. Моят мъж също ми липсва.

Погледнах я.

— Нали каза, че те изоставил заради по-млада жена и после получил хранително отравяне?

— Така е — и заслужаваше да си изповръща червата. Не ми липсва мъжът, а съпругът. Хубаво е да имаш някого до теб. Харесваше ми да съм омъжена.

— И на мен — да съм женен — съгласих се аз.

Джеси се извъртя и сложи ръка на гърдите ми.

— Но и това е хубаво. Отдавна не го бях правила.

— Да се въргаляш на пода?

Сега беше неин ред да ме чукне по челото.

— Не. Всъщност това също. Имах предвид да се въргалям на пода след секс. Или, по-скоро, да правя секс. Нямаш представа кога за последен път съм го правила.

— Да опитам ли да позная?

— Копеле. Осем години.

— Нищо чудно, че ми скочи в мига, в който ме видя. — Ухилих се.

— Само защото се оказа на подходящо място и в подходящия момент.

— Мама винаги ми е казвала, че трябва да знам къде да заставам.

— Значи си случил на майка. Ей, кучко, колко е часът?

— Какво? — Ококорих се.

— Говоря на гласа в главата ми — обясни тя.

— Хубаво именце си избрала.

— Ти как нарече твоя?

— Задник.

Джеси кимна.

— Съвсем подходящо. Кучката ми каза, че минава четири. Имаме два часа до вечеря. Нали се досещаш какво означава това?

— Не съвсем. Да ти призная, мисля си, че четвъртият път ми е горната граница. Въпреки че съм млад и усъвършенстван.

— Успокой се де. Означава, че имаме достатъчно време да подремнем.

— Да взема ли одеялото?

— Не ставай глупав. Това, че правих секс на пода, не значи, че ще спя тук. Имаш свободна койка. Ще я използвам.

— Аз сам ли да спя?

— Ще ти дойда на гости — обеща Джеси. — Напомни ми, като се събудя.

Напомних й. И тя дойде.

— Дявол го взел — бяха първите думи на Томас, когато се приближи до масата с табла, отрупана с храна. Цяло чудо бе как я е донесъл дотук, без да я разсипе. — Ама какви сме хубавци всичките, а?

Прав беше. Дъртите пръдльовци бяха издухани от вятъра на промените. Томас, Хари и Алън спокойно можеха да се прехранват като модели. От четиримата мъже аз бях най-грозният и въпреки това изглеждах просто отлично. Що се отнася до жените, Джеси бе изумителна, Сюзан направо зашеметяваща, а Маги си беше истинска богиня. Сърцето ми се свиваше, когато я стрелках с очи.