Джон Скалзи - Войната на старците

Гласът изчезна. Поколебах се, леко объркан.

— Моля, кажете „да“ сега — рече гласът.

— Да! — отвърнах, чувствах се странно.

— Благодаря ви, задето казахте „да“. А сега, ако обичате, кажете „не“.

— Не — произнесох аз и се зачудих дали МозКом няма да го възприеме като отговор на неговата молба да кажа „не“, да се нацупи и да ми изпържи мозъка.

— Благодаря ви, задето казахте „не“ — продължи гласът, с което доказа, че стои над подобни съмнения. — В процеса на нашето опознаване ще научите, че не е необходимо да произнасяте гласно тези команди, за да ги изпълнява вашият МозКом. В началото обаче гласовите заповеди ще ви се струват по-лесни. На този етап вие можете да избирате дали да продължите на звуков, или да преминете на текстов интерфейс. Искате ли да преминем на текстови команди?

— Божичко, да.

[Продължаваме с текстов интерфейс] — изникна един ред точно пред очите ми. Надписът бе чудесно контрастирай, така че да го различавам без никакво усилие. Завъртях леко глава, но той остана в центъра на полезрението ми и само контрастът се менеше съобразно фона отзад. Невероятно.

[Препоръчително е да седите по време на встъпителните текстови сесии, за да не се нараните] — продължаваше да пише моят МозКом. — [Ако обичате, седнете още сега.] — Седнах. — [По време на встъпителните сесии ще ви бъде по-лесно, ако общувате вербално. За да помогнем на МозКом да разбира въпросите ви, първо ще го научим да разпознава вашия глас. Моля, произнесете на глас следните фонеми.] — Пред погледа ми се появи списък. Започнах да чета на глас. След това МозКом поиска да прочета и няколко къси изречения.

[Благодаря ви] — написа накрая. — [Сега вашият МозКом е в състояние да приема гласови команди. Искате ли да го настроите съобразно вашите желания?]

— Да — отвърнах.

[Повечето потребители на МозКом предпочитат да се обръщат към своя МозКом с измислено от тях име. Искате ли да наименувате своя МозКом?]

— Да.

[Моля, произнесете името, с което бихте желали да наречете своя МозКом.]

— Задник.

[Вие избрахте „Задник“] — написа МозКом, без да му мигне окото. — [Имайте предвид, че мнозина новобранци използват същото название, когато се обръщат към своя МозКом. Искате ли да изберете друго име?]

— Не — отвърнах, горд, че повечето от моите колеги имат сходно отношение към своя МозКом.

[Вашият МозКом сега се нарича Задник] — написа МозКом. — [Можете да промените това название, когато пожелаете. А сега трябва да изберете фраза, с която да активирате Задник. Макар Задник да е активен през цялото време, той ще отговаря само когато го задействате с команда. Ако обичате, изберете къса фраза. Задник препоръчва „Активирай Задник“, но можете да изберете всяка друга. Моля, кажете активиращата фраза сега.]

— „Ей, Задник“ — рекох аз.

[Вие избрахте „Ей, Задник“. Моля, повторете фразата още веднъж за потвърждение.] — Повторих. След това поискаха от мен дезактивираща фраза. Избрах „Махай се, Задник“.

[Желаете ли Задник да се обръща към себе си в първо лице?]

— Абсолютно.

[Аз съм Задник.]

— Разбира се, че си.

[Очаквам вашите команди и въпроси.]

— Умен ли си? — попитах.

[Оборудван съм с естествен езиков процесор и други системи, с помощта на които да разбирам смисъла на въпросите и да осигурявам адекватни отговори, които често ще създават у вас впечатлението, че общувате с разумен събеседник, особено когато се свързвам с по-голяма компютърна мрежа. Системите МозКом обаче не притежават собствена интелигентност. Например това, което приемате сега, е напълно автоматизиран отговор. Въпросът се задава често.]

— Как ме разбираш?

[На този етап реагирам на вашия глас. Докато говорите, аз следя мозъчната ви дейност и опознавам начина, по който възникват възбудните огнища, когато възникне желание да общувате с мен. С течение на времето ще мога да ви разбирам, без да се налага да говорите. Още по-нататък вероятно ще се научите да ме използвате без съзнателни аудио-визуални сигнали.]

— Какво можеш да правиш?

[Притежавам широк спектър от способности. Желаете ли да видите подробен списък?]

— Защо не?

Пред погледа ми се появи огромен списък.

[В случай, че ви интересуват подкатегориите, моля, изберете съответната категория и кажете „разшири“ (категория). За изпълнение на друго действие произнесете само „отвори“ (категория).]

Започнах да чета списъка. Нещата, които Задник не можеше да прави, бяха доста малко. Можеше да праща съобщения на други новобранци. Да приема доклади. Да ми пуска музика и видео. Да предлага игри. Да извика всеки наличен документ в системата. Да съхранява огромно количество информация. Да прави изчисления. Да диагностицира отклонения в здравето ми и да предлага лечение. Да създава локална мрежа между зададен от мен списък от потребители. Да осъществява мигновен превод от стотина човешки и извънземни езици. Дори да ми подава образ от друг потребител на МозКом. Като цяло, Задник се оказа ужасно полезен, макар и загнезден без мое желание в главата ми.