Джон Скалзи - Войната на старците

— Доста добре познаваш съзвездията — отбеляза с възхищение Джеси.

— Благодаря. Когато бях млад, мечтаех да стана астроном, но заплащането им е трагично. Ето защо вместо това станах физик теоретик.

— Че има ли големи пари в субатомните частици? — попита Томас.

— Не особено — призна Алън. — Но въз основата на една моя теория бе създаден нов източник за съхраняване на енергия за океанските съдове. Оттам дойдоха много повече пари, отколкото можах да похарча, макар че, повярвайте ми, доста се постарах.

— Сигурно е хубаво да си богат — въздъхна Сюзан.

— Не беше никак зле — съгласи се Алън. — Разбира се, вече не съм богат. За да дойдеш тук, трябва да се откажеш от всичко. И не само от парите. Ето например, усилието да запаметя всички тези съзвездия. След една минута то ще се окаже напразно. Там, където отиваме, вече няма да има Орион, Малката мечка, нито Касиопея. Може да ви прозвучи тъпо, но съзвездията ще ми липсват повече от парите. Човек винаги може да спечели пари. Само дето няма да се върнем на Земята. Това е последният път, когато виждам тези стари приятели.

Сюзан застана до него и го прегърна. Хари погледна своя ПИА и каза:

— Започва се. — И подхвана обратно броене. Когато стигна до „едно“, всички погледнахме към екрана.

Не се случи нищо драматично. В един миг виждахме изпълнено със звезди небе. В следващия то бе изпълнено с други звезди. Можехме дори да не забележим кога е станало, ако бяхме премигнали. И въпреки това нямаше съмнение, че небето е променено. Макар никой освен Алън да не познаваше съзвездията.

Погледнах го. Стоеше неподвижно като стълб, уловил Сюзан за ръката.

— Завиваме — каза Томас. Пред погледите ни звездите се плъзгаха в посока, обратна на часовниковата стрелка: „Хенри Хъдсън“ променяше посоката. Внезапно пред нас изплува сияещият диск на планетата Феникс. И над нея (или отдолу, според нашата ориентация) имаше космическа станция с такива размери и заобиколена от такава трескава активност, че всички се ококорихме.

Най-сетне някой намери сили да заговори. За всеобща изненада бе Маги.

— Невероятно! — тихо рече тя.

Всички се извърнахме към нея. Тя ни изгледа обидено.

— Не съм глухоняма. Просто не обичам да говоря много. Но това си заслужава някакъв коментар.

— Без майтап — потвърди Томас и извърна очи към екрана. — В сравнение с нея Колониалната станция е като троха от филия.

— Колко кораба виждаш? — попита ме Джеси.

— Не зная. Десетина. Може и да са сто, не мога да кажа. Нямах представа дори, че има толкова много космически кораби.

— Ако някой от нас все още вярва, че Земята е център на човешката вселена — каза Хари, — време е да си промени мнението.

Пред смаяните ни погледи зад прозореца се разкриваше цял един нов свят.

Моят ПИА изписука в 05:45, което имаше значение дотолкова, доколкото че го бях настроил за 06:00. Екранчето премигваше, в горния край бе изписано с жълти букви: „Спешно“. Приех съобщението.

Днес, за периода от 06:00 до 12:00 всички новобранци ще бъдат подложени на окончателно физическо подобрение. За успешното осъществяване на процедурата е необходимо новобранците да останат в каютите, докато не бъдат потърсени от наши служители, които ще ги отведат в лабораторията. За улеснение на последното вратите на всички каюти ще бъдат заключени от 06:00 нататък. Ако обичате, използвайте оставащото ви време за посещение на тоалетните или за да свършите всяка друга работа, която би изисквала напускането на каютата. Ако след 06:00 ви се налага да посетите тоалетната, свържете се с нашите служители чрез вашия ПИА.

Ще бъдете уведомени петнайсет минути преди назначения ви час за процедура. Моля, изчакайте пристигането на нашите служители облечени и готови за излизане. Днес закуска няма да се сервира, обядът и вечерята остават според програмата.

На моята възраст не е необходимо да ми казват повече от веднъж, че трябва да се изпикая. Изхвърчах навън, минах по коридора, влязох в тоалетната и си свърших работата. Можех само да се надявам, че назначеният ми час ще е от по-ранните, тъй като не ми се щеше да искам разрешение, когато отново ми се наложи да се облекча.

Часът ми не бе нито от ранните, нито от късните: в 09:00 получих предупреждение по ПИА, в 09:15 на вратата се почука и един глас произнесе името ми. Отворих вратата и видях двама служители. Разрешиха ми да се отбия за кратко до тоалетната, после ме отведоха до чакалнята пред кабинета на доктор Ръсел. Почаках малко, преди да ме пуснат вътре.