Джон Скалзи - Войната на старците

— Чудесно — рече той и се надигна чевръсто. — Приключихме. Господин Пери, моите искрени извинения за коментарите, които си позволих да направя относно починалата ви съпруга. Задачата ми е да предизвиквам в изследвания максимално бързо реакция на гняв. А психологическият ви профил ни подсказа, че това може да стане, ако бъде засегнат точно този въпрос. Искам да подчертая, че лично аз храня най-дълбоко уважение към покойната ви съпруга и никога не бих си позволил подобно отношение.

Няколко секунди премигвах слепешката. Сетне изревах:

— Що за шибан налудничав тест беше това?

— Съгласен съм, че тестът бе крайно неприятен, и отново ви се извинявам. Просто си върша работата, нищо повече.

— Исусе Христе! — продължих да кипя. — Имате ли представа колко близо бях до това да ви строша врата?

— В интерес на истината имам — отвърна младият мъж със спокоен, овладян тон. — Моят ПИА, който следеше психическото ви състояние, подаде сигнал малко преди това да се случи. Правя го по цял ден. Знам какво да очаквам.

Все още не можех да потисна гнева си.

— Правите го с всеки новобранец? — попитах. — И как още сте жив?

— Разумен въпрос. Избран съм заради телосложението ми, което внушава на изследвания, че може да се справи с мен във всеки момент. Страшно ме бива да играя ролята на „малка отрепка“. Но ако се наложи, съм в състояние да се справя с всеки нападател. Хубаво е, че се случва рядко. Както казах, правя го по цял ден.

— Май работата ви не е от приятните — отбелязах. Най-сетне се бях успокоил.

— Мръсна работа, но някой трябва да я върши — отвърна той. — За мен е интересна, тъй като при всеки човек е нужен различен подход, за да се стигне до избухването. Но вие сте прав. Работата ми е напрегната и не е за всеки.

— Обзалагам се, че не сте особено популярен в баровете.

— Напротив, казват, че съм страшно забавен. Когато не се налага да ядосвам хората, разбира се. Господин Пери, с вас приключихме. Ако обичате, минете през тази врата, където ви очаква следващият изпит.

— Надявам се, че няма да ме ядосват и там?

— Може и да се ядосате, но само по свое желание. Нашата работа е да следим резултатите.

Доближих вратата, после спрях и изсумтях:

— Зная, че това ви е работата. Но въпреки това искам да ви кажа нещо. Жена ми беше чудесен човек. Заслужава по-добро отношение от това.

— Сигурен съм, че е така, господин Пери. Сигурен съм, че е така.

Натиснах дръжката.

В следващата стая ме очакваше съвсем гола млада жена, която кой знае защо искаше да узнае дали си спомням нещо от празненството по случай седмия ми рожден ден.

— Не мога да повярвам, че ни показаха този филм точно преди вечеря — оплакваше се Джеси.

— Не беше точно преди вечеря — поправи я Томас. — След това ни пуснаха филмчето за Бъгс Бъни. Пък и филмът не беше чак толкова неприятен.

— Да бе, ако си падаш по репортажи за коремна хирургия. Не всички тук сме лекари обаче.

— Това означава ли, че няма да си ядеш ребърцата? — попита Томас и посочи чинията й.

— Някой срещна ли се с гола жена, която да го пита за детството му? — поинтересувах се.

— При мен беше мъж — отвърна Сюзан.

— Жена — каза Хари.

— Мъж — рече Джеси.

— Жена — призна Томас.

— Мъж — каза Алън.

Всички го погледнахме.

— Какво толкова? — сви рамене той. — Аз съм обратен.

— Интересно какъв е смисълът? — попитах. — Не на това, че Алън е обратен, а да ни показват гола жена.

— Мерси — рече нацупено Алън.

— Вероятно провокират определена реакция — обясни Хари. — Всички днешни тестове целяха да изследват интелектуалното и емоционално равнище, основата на далеч по-сложни възможности и способности. Опитват се да разберат как мислим и реагираме на първично ниво. Голата жена очевидно е трябвало да те предизвика сексуално.

— Но какво общо има това с детството ми, за Бога? — не се предавах аз.

Хари повдигна рамене.

— Какво е сексът без малко вина?

— Най-много се изнервих, когато ме ядоса онзи тип — намеси се Томас, без да спира да мляска. — Кълна се, за малко да го фрасна по тиквата. Разправяше, че трябвало да прехвърлят „Вълците“ в нисшата лига, след като две години подред се представяли зле в шампионата.

— Звучи ми съвсем разумно — рече Сюзан.

— О, не започвай и ти — тросна се Томас. — Това са мъжки работи. Само не посягай на „Вълците“.

Ако първият ден бе насочен към емоционалните и интелектуалните ни способности, вторият бе посветен изцяло на физическото ни състояние.