Джон Скалзи - Войната на старците

— Вземете тази топка — започна специалистът. — Дриблирайте. Сега тръгнете напред.

Описах кръг из неголямата спортна площадка. Помолиха ме да пробягам късо разстояние. Да направя някои упражнения. Да изиграя една видеоигра. Да стрелям по мишена на стената със светещ пистолет. После плувах (този част ми хареса). Прекарах два часа в просторно помещение с други като мен, където ни казаха да си починем. Играх билярд. Тенис на маса. Даже барбут.

Играх толкова много, че накрая се изпотих.

— Що за армия е това, по дяволите? — попитах на обяд Дъртите пръдльовци.

— Има логика — отвърна Хари. — Вчера проверяваха интелект и емоции. Днес основни физични способности. И този път на първично равнище.

— И за това ме караха да играя тенис на маса? — Повдигнах учудено вежди.

— Координация на очите — обясни Хари. — Синхрон. Точност.

— Може да ни е от помощ, когато се налага да уловим и метнем обратно чужда граната — засмя се Алън.

— Именно — потвърди сериозно Хари. — Пък и какво очаквате от тях? Да ни организират маратон? Че ние ще изпопадаме като круши преди първата миля.

— Говори за себе си, слабако — обади се Томас.

— Извинявам се, ако съм те обидил — рече Хари. — Нашият приятел ще се дотътри до шестата миля, преди сърцето му да се пръсне. Ако преди това не е получил мускулни крампи от преяждане.

— Не ставай глупав — ядоса се Томас. — Всеки знае, че трябва да се заредиш с енергия преди бягане. Ето защо ще си взема още макарони.

— Няма да участваш в маратон, Томас — припомни му Сюзан.

— Денят още не е приключил — отвърна философски Томас.

— Като стана дума — почна Джеси, — моята програма е празна. Нямам никакви мероприятия до вечерта. Утре от шест до дванайсет ще участвам в нещо, което се нарича Оценка на физическия напредък, а в осем, след вечеря, има обща сбирка.

— Аз също нямам нищо до утре сутринта — потвърдих. Останалите се присъединиха към мен. — Добре — рекох, — с какво ще се забавляваме?

— Можем да поиграем барбут — предложи Сюзан.

— Имам по-добра идея — рече Хари. — Някой има ли планове за три следобед?

Всички поклатихме глави.

— Страхотно — ухили се Хари. — Среща на същото място. Ще има опознаване на терена за Дъртите пръдльовци.

— Позволено ли е да сме тук? — попита Джеси.

— Разбира се — рече Хари. — Защо не? А дори и да не е, какво ще ни направят? Още не сме в армията. Не могат да ни изправят пред трибунал.

— Но могат да ни изхвърлят през шлюзовете — отвърна Джеси.

— Не говори глупости — засмя се Хари. — Ще е прахосване на безценен въздух.

Бяхме на наблюдателната площадка в колонистката част на кораба. Вярно, че никой не ни бе забранявал да идваме тук, но не ни бяха и разрешавали да го правим. Изправени насред пустата зала, бяхме като ученици на пийпшоу.

Което, в известен смисъл, си беше самата истина.

— Днес, по време на изследванията, се заговорих с един от специалистите — обясни Хари. — И той спомена, че в 15:35 следобед „Хари Хъдсън“ ще извърши първия си скок. Тъй като никой от нас не е присъствал на подобно събитие, се поинтересувах откъде може да се наблюдава това нещо. И той спомена площадката. Така че ето ни тук… — Хари погледна своя ПИА — точно четири минути преди скока.

— Съжалявам, че закъснях — рече задъхано Томас, тъкмо влизаше. — Макароните бяха чудесни, но ефектът им върху тънките ми черва бе потресаващ.

— Томас, ако обичаш, не споделяй друг път с нас толкова интимни неща — тросна се Сюзан. — Не сме чак толкова близки.

— Да, но как иначе ще ме опознаете? — попита Томас.

Никой не си направи труда да му отговаря.

— Някой да има представа къде сме в момента? В космоса, имам предвид — добавих, след като се възцари мълчание.

— Все още сме в пределите на Слънчевата система — обясни Алън и посочи екрана. — Личи си по съзвездията. Погледнете, това там е Орион. Когато пропътуваме по-значително разстояние, звездите в небето ще заемат различно разположение. И тогава съзвездията ще станат неузнаваеми.

— В каква посока ще е скокът? — попита Джеси.

— Към системата Феникс — обясни Алън. — Но това едва ли ви говори нещо, тъй като Феникс е името на планетата, не на звездата. Има и съзвездие с това название, дори мога да ви го покажа — той вдигна пръст към един участък от екрана, — но планетата Феникс не се върти около звезда от това съзвездие. Ако не греша, тя е част от съзвездието Вълк, което трябва да е далеч по на север, ето там някъде. — Той премести пръст встрани.