Мики Спилейн - Търговци на смърт

Бяха шестима, двама от Службата за безопасност, които познавах повърхностно, двама от сенатската комисия, която разследваше дейността на Мартин Грейди, и още двама, които не познавах. На една от папките на масата бе написано моето име. Беше дебела над два сантиметра. На другата можеше да се прочете името на Мартин Грейди.

Махнах с ръка на групата, бях представен без всякакви официалности и се разположих на един от столовете. Ако си мислеха, че ме бяха разтревожили, не бяха попаднали на нужния човек. Бях виждал много блъфове, а и самият бях блъфирал толкова често, че едва ли можеше да бъда заблуден от затворени досиета и лица, които сякаш идваха от съдебната зала. Дадох им да разберат това, когато казах:

— Какво мога да направя за вас?

Единият от членовете на комисията сбърчи вежди и придърпа папката към себе си.

— Имаме досие за вас, мистър Мен. В действителност…

— Виждам това — казах аз спокойно, — но какво мога да направя за вас? Това не е официално слушане на комисията, а и не смятам, че имате подобни пълномощия, затова да минем направо към същината на въпроса.

Наистина ги раздразних. Улових бързо разменените погледи и гримасите на недоволство, преди той да каже:

— Много добре. От това, което знаем за вас, мога да предположа, че разполагате с факти, които са поверителни.

— Точно така — облегнах се назад и втренчих поглед в очите му.

— Преди известно време част от акциите на АмПет Корпорейшън са били прехвърлени на ваше име…

— Напълно законно — прекъснах го аз.

— Стойността на тези акции надхвърля двайсет милиона долара.

— Доста закръглена сума — доволно отбелязах аз.

— Може би ще бъдете достатъчно любезен да ни кажете откъде сте взел парите, за да закупите такъв масивен пакет от акции.

— Може би няма да бъда толкова любезен. Този въпрос го решихме. Какъв е следващият?

— Вижте какво…

Повторих много спокойно.

— Този въпрос е решен, да не би да сте толкова глух, колкото и тъп?

Лицето му започна да става на петна и единият от Службата за безопасност с мъка успя да потули усмивката си. Чарли Корбинет седеше безметежно на мястото си, но очите му се смееха при вида на неудобството, изписано на лицето на човека от комисията. Бях го цапардосал по слабото му място и той знаеше това.

Той се освободи бавно от гнева си, след това отново повдигна поглед.

— Нашето правителство бе на път да сключи споразумение с правителството на Селачин. Тейш Ел Абин постави условие АмПет да бъде организацията, с която той да преговаря, и в частност вие.

— Много мило от негова страна, бих казал — засмях се аз.

— Не бъдете лекомислен, мистър Мен. Намираме се в деликатна ситуация, която може да наруши баланса на силите в Близкия Изток. Знаем за вашите минали подвизи. Естествено няма да позволим на некомпетентни хора да ни лишат от предимствата ни в този регион.

— Не ви обвинявам за нищо — казах му аз.

— Не разбирате нищо от технологията за добиване на нефт, която е необходима за успешното развитие на тези находища.

— Опитайте и ще видите дали не разбирам.

Той кимна през масата към слабия човек с побелели коси, който през цялото време не сваляше поглед от мен.

— Точно това възнамеряваме да направим. Мистър Макинли е представител на Dursto-Allied и е поканен тук като правителствен консултант по тези въпроси. Неговата компания работи в същото направление като АмПет, но в някои отношения изостава. Бихте могли да се държите арогантно колкото си искате, мистър Мен, но след като понастоящем сте обвързан с военното ведомство, ние бихме могли да поставим под възбрана дейността ви. Бих искал да видя как ще се справите с тази ситуация.

— Искате да кажете, че ако не задоволя любопитството на мистър Макинли, свободата ми на действия ще бъде сериозно ограничена.

— Точно така. Доста ограничена. Ще бъде много неприятно… най-малкото толкова неприятно, колкото сме в състояние да го направим.

— Тогава карайте и задавайте въпросите си — казах аз.

Точно това и направиха. Половин час се занимавахме с обсъждане на различни теми. Макинли ровеше, пробваше ме оттук и оттам, като се стараеше да установи равнището на знанията ми. Останалите седяха приведени напред и слушаха внимателно, но предметът бе толкова специализиран, че едва ли можеха да разберат за какво става дума. Опитвах се да изпреварвам въпросите, умът ми препускаше като разбеснял се мустанг по информацията, която бях измъкнал от доклада, приготвен от Кейси Баланка и Уолтър Милос.