Мики Спилейн - Търговци на смърт

Когато Чарли Корбинет влезе, разбрах, че има пълна представа за ситуацията, и макар тя да не бе съвсем ясна, той знаеше, че аз не бях замесен, макар и да се бях оказал в центъра на събитията. Приближи се до мястото, където седях, и каза:

— Имаш ли да прибавиш нещо?

— Вземи Хал Рандолф и да слезем до асансьора.

Моят бивш командир ме погледна с познатия до болка израз на „О’кей, но внимавай в картинката“, отиде при Рандолф, поговори с него около минута и ми кимна да ги последвам.

Навън Рандолф се обърна към мен.

— Няма да ни се изплъзнеш, Тайгър.

— Че кой бяга?

— Тогава говори.

— Къде се намираше асансьорният, когато го открихте?

— На пода заедно с останалите.

— Значи е допълзял до тях.

Рандолф ми хвърли един любопитен поглед.

— За какво намекваш?

— Когато го видях за първи път — казах аз, — ръката му беше на контролния панел, опитвал се е да натисне лоста за аварийно спиране. Някой пробвал ли е да подкара този асансьор?

Той поклати глава.

— Защо трябва да го правят?

— Да предположим, че ние се опитаме.

— Момчетата от лабораторията завършиха ли работата си?

— Още преди половин час.

— Тогава да вървим. Може би в това има нещо.

Хал Рандолф влезе в кабината заедно с мен и Чарли зад гърба му. Затворих вратата, пуснах предпазната решетка и вдигнах лоста в горно положение. Кабината си стоеше на място. Не се чуваха дори електрическите мотори. Натиснах бутона за освобождаване и опитах отново, докато те ме наблюдаваха със загрижен израз на лицето. Отново нищо не помръдна. Изблъсках решетката обратно и отворих вратата.

Рандолф стоеше облегнат на стената, гледайки с отсъстващ поглед тъмните петна по пода.

— Какво се опитваш да докажеш, Тайгър?

— Намерете някой електроинженер да провери електрическите вериги, които задвижват това нещо. Били са прерязани от специалист. Асансьорният не е могъл въобще да спре асансьора. Той е слязъл долу, където го е довела индуцираната автоматика, и е умрял там. Погледнете таблото за управление. — Посочих панела от неръждаема стомана с бутони за всеки етаж. — Тази кабина може да бъде управлявана както ръчно, така и автоматично. За един първокласен инженер не е било трудно да свърже контактите така, че да получи желания резултат.

Хал Рандолф вдигна поглед от пода и се втренчи в мен. Очите му бяха малки, жестоки и почернели от злоба.

— Кой е бил, Тайгър?

— Малкълм Таръс — отвърнах аз. — Чел е курс в парижката политехника. Можеш да провериш.

— Можеш да ми повярваш, че ще го направя — каза ми той.

— Имаш ли нужда от мен за още нещо? Чарли и Рандолф се спогледаха.

— Дръж си езика зад зъбите — каза Чарли. — Засега никой не знае за това и именно така искаме и да си остане.

— А какво ще кажете на репортерите горе? — попитах го аз.

— Че Тейш Ел Абин не е разположен. Такава възможност не е изключена и те ще се хванат на въдицата. Ще стоварим вината върху нещо, което е ял. Междувременно ще имат на разположение Сарим Шей и Вей Лока, така че ще могат да се назяпат. Тя се готви да им даде добро представление. Има достатъчно пиене, за да направи партито весело, и едва ли някой ще почувства особено липсата му.

— Не се тревожи за това. Сега… искам да ти задам един въпрос. Тейш подписа ли някакво споразумение с нашите хора, преди да слезе за партито?

Хал Рандолф се поколеба секунда, след това поклати глава.

— He. От държавният департамент се надяваха да сложат подписите си тази вечер. Хари Балфор е получил специални пълномощия по този повод. Сега цялата церемония отива по дяволите.

— Може би. О’кей, ще се кача горе, ако държите да ме гледате в ръцете.

— Не предприемай нищо — предупреди ме Рандолф. — Нямаме нужда от помощта ти. Това е заповед, Тайгър.

Ухилих му се, махнах на Чарли и влязох в съседния асансьор, като казах на момчето да ме качи на петия етаж. То почака за разрешение от страна на Рандолф и когато той кимна, затвори вратата и ме закара горе.

Официалната част бе приключило и повечето от няколкостотинте души в балната зала бяха на танцовата площадка, разделени на групи по масите. Световните проблеми се дискутираха, разрешаваха или задълбочаваха на чашка и от цялата работа сутринта вестниците щяха да гъмжат от коментари по международното положение.

Застанах до вратата и започнах да разучавам тълпата. Видях Сарим Шей, който водеше сериозен разговор с няколко представители на нашето правителство, и докато говореше, Вей Лока прелетя покрай него, унесена във вихъра на танца. Партньор й беше някакъв едър сенатор от източните щати. Погледът на Сарим бе студен и в черните му очи проблясваха триумфални огънчета.