Мики Спилейн - Търговци на смърт

Започнах да се придвижвам надясно, засякох Рондин и Талбът, които се връщаха към масата си, и ги спрях. Макар по външен вид да не се различаваха от останалите, знаех, че се чувстваха така, сякаш седяха на буре с барут, което всеки момент можеше да избухне и да причини политическа експлозия с непредвидими последици за целия свят.

— Научихте ли подробностите?

Рондин седна на стола, който издърпах за нея.

— Веднага щом това стана — отвърна тя.

— Внимавай как говориш — предупреди ме Талбът. — Не сме единствените, които се ползват от услугите на хора, четящи по устните.

Кимнах и седнах с гръб към танцовата площадка. Талбът мина отзад и се надвеси над мен.

— Имам някои служебни задължения, които не мога да пренебрегна. Нещата приеха доста неочакван обрат.

— Ще стане и по-лошо — казах му аз.

— Между другото, точно преди да пристигнеш един от нашите хора съобщи, че са открили откраднатото такси. Било е изоставено в долен Бродуей измито и почистено. Няма нито един свидетел, който да може да каже кой е бил в него. Сигурно са имали още една кола, която ги е чакала, и са се прехвърлили в нея. В момента претърсват района къща по къща, но се съмнявам, че ще открият нещо. — Той сложи ръка на рамото ми. — Ще се видим по-късно, старче.

Когато той си тръгна, взех ръката й и я помолих да ми разкаже за това, което се бе случило в мое отсъствие. Пръстите й бяха студени и се вкопчиха в моите.

— Очаквах Вей Лока, когато тя влезе. Очевидно не знаеше какво е станало и се държеше доста хладнокръвно. Чух за инцидента, когато тя все още бе горе, същата информация получи и Сарим Шей. Бяхме предупредени да си мълчим, както и Сарим Шей. Той се опита да протестира, докато едно от по-яките момчета не му каза — тя се намръщи, търсейки точните думи, — че ако не си затваря устата, ще го натикат в консервна кутия. — Рондин се засмя при тази мисъл и продължи: — Той нямаше голям избор и засега всичко е наред. Няколко репортери обаче изглежда надушиха нещо и се качиха горе, където не бяха допуснати до апартамента на Тейш. Мисля, че подозират за случилото се.

— Те ще си затварят човката, ако им бъде казано. Имаше ли възможност да се доближиш до Вей?

— Само веднъж. — Тя отвори чантичката си и ми подаде записващото устройство. — Няколко минути Вей и Сарим Шей разговаряха за нещо на собствения си език и макар и двамата да бяха усмихнати, знаех, че са разтревожени. Тя вдигаше пушилка за нещо.

— Откъде разбра? — Рондин стисна пръстите ми.

— Женска интуиция — усмихна се тя. — Или може би жените все пак не са толкова добри актриси.

Взех я под ръка.

— Хайде да се измъкваме оттук. Долу имам човек, който може да разшифрова разговора им, ако е записан на ролката.

Тя вдигна чантичката си и се насочихме бавно към вратата, като от време на време Рондин разменяше по няколко думи с познатите си. Излязохме във фоайето, пробихме си път през тълпата и стигнахме до коридора със служебните офиси, насочвайки се към кухнята. Намерих Лени и Хари да пушат до складовото помещение, отключих вратата и ги пуснах да влязат вътре.

Докато закачах говорителя към устройството, накратко съобщих подробностите на Лени, за да може да предаде отчета ми в нюаркския контролен център. Точно сега имахме нужда от колкото може повече хора, за да открием Тейш, и Върджил Адамс трябваше да бъде известен незабавно.

Погледнах към Хари.

— Готов ли си?

Той измъкна един стол, седна на него с ухо и долепи ухо до апарата. Натиснах копчето и в стаята се разнесоха едва различими гласове.

— Включих го още докато се приближавах до тях — каза Рондин. — Появи се някакъв глас, който поздрави Рондин на английски, и тя му отговори. — Това е Джон Къртейн от нашето посолство. Послужи ми като извинение, за да се доближа до Вей и Сарим. Държах чантичката си отворена, така че едва ли сме блокирали разговора им. Хари погледна нагоре.

— Сега вече ги чувам. Моля ви…

Седяхме нетърпеливо, докато ролката се въртеше, и наблюдавахме мимиката и жестовете на Хари, който явно бе успял да долови разговора им. В очите му се бе появил тъмен облак на недоволство. Макар гласовете да изглеждаха абсолютно безсмислени, той намираше в тях огромно значение. Минаха цели пет минути, преди разговорът им да завърши, и Рондин каза:

— Вей го напусна точно тук и Сарим бе ангажиран от няколко джентълмени от Вашингтон.

— Какво става, Хари?

— В началото му каза какво се е случило. Сарим Шей веднага обвини американците за това. С всички предпазни мерки, които са взели, те са единствените, които са могли да организират изчезването му. Едва ли някой друг го е направил. Изглеждаше сигурен, че няма повече да видим Тейш жив.