Мики Спилейн - Търговци на смърт

— Ела с мен, момиченце, и ще ти дам бонбонче.

За момент тя загуби царствения си вид, изглеждаше объркана, след това се засмя нежно.

— Ех вие, янки — каза тя. — Никога няма да ви разбера. — Постарах се да бъда прекрасна, а ти пускаш глупави шеги. Освен това не искам бонбонче.

— А какво искаш?

Тя тръгна из всекидневната, след това се обърна и ме погледна в очите.

— Трябваше да ми върнеш нещо.

Извадих рубина, погледнах го отново и изпитах същото странно усещане, че притежавам отговора на голямата загадка, след това й го подадох.

Богатият цвят на устните й се превърна в усмивка.

— Няма ли да го сложиш на мястото му?

— Надявах се, че ще ме помолиш.

Докоснах с пръсти топлата й кожа, повдигнах копринената тъкан и сложих рубина на мястото му. Усещах как коремът й танцува под пръстите ми и плътта около камъка го обхваща, засмуква го и го задържа здраво.

Чудех се как го прави и сега вече знаех. Вей Лока почака за още ласки, сетивата й бяха открити за наслада, искайки повече, независимо от последиците, само че аз не се включих в играта. Не разполагахме с достатъчно време.

— Няма ли да тръгваме?

Вей взе ръката ми и ме поведе към бара.

— Аз съм жена, скъпи ми Тигре. Макар Тейш да е почетният гост, аз разполагам с прерогативите да направя едно късно, но драматично появяване на сцената.

В момента Тейш е в градинския апартамент с членове на правителството ви. Точно след десет минути ще бъде придружен долу от Хенри Балфор от държавния департамент и двама полицаи, ще се появи в залата и няколко минути след това ще го последвам и аз, но не много по-късно, за да не разстроя или раздразня някого, но все пак достатъчно късно, за да се забележи. Имаш ли нещо против?

— Нямам нищо против, рожбо — казах аз. — Надявам се, че и Тейш няма да има.

Очите й придобиха сантиментален вид и тя повдигна поглед.

— Той те е превърнал в свой фаворит, Тайгър. Ще се радва, ако има син като теб… И вероятно ще има.

Не й отговорих нищо. Исках да й кажа, че можех да поискам такса за услугите ми като жребец, но си замълчах.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Four Roses 1 1 Известна марка бърбън уиски. — Бел. е. ред. и джинджифил.

Тя смеси питиетата в шейкъра, взе две чаши на високи столчета, напълни ги и се чукнахме. Чашите бяха малки и скоро им видяхме дъното. Над бара се намираше богато украсен часовник и стрелката за минутите се придвижваше бавно и неотклонно към крайната позиция. Вей остави чашата си на плота и протегна ръка.

— Хайде. Време е. Всички ще чакат. — След това добави лукаво: — Но ще виждат само мен. Имам предвид мъжете.

Проклетите жени навсякъде са еднакви.

В коридора бяхме сами и се запътихме към редицата от асансьори. Бяха четири и когато погледнах към индикатора за етажите над вратите, забелязах, че само единият накрая имаше буквата Р (penthouse 2 2 Апартамент на горните етажи, отличаващ се с допълнителни луксозни удобства. — Бел. е. ред. ) след двайсет и шестия етаж. Асансьорът започна да се изкачва от фоайето по етажите, мина покрай нас, забави движението си и спря в градинския апартамент.

Остана няколко минути там, след това започна да брои етажите обратно, насочвайки се към петия етаж. Когато мина покрай нас, можех да доловя приглушения шум на въздушната възглавница, видях светлината на спускащата се кабина и долових странен смях зад вратата.

Несъзнателно погледнах нагоре към индикатора на етажите. Останалите все още се намираха на партера, а официалната кабина се намираше вече до петия етаж. Видях, че указателят се готви да отбележи цифрата 5, и зачаках да спре.

Но той не спря.

Вместо това продължи да се движи надолу с бързо темпо, докато не достигна главното фоайе, но дори и там не преустанови движението си.

Когато спря, индикаторът сочеше С и аз знаех вече, че кабината, в която се намираше Тейш, се бе озовала в сутерена, и косите ми се изправиха, а мускулите на врата ми изпъкнаха като корабни въжета.

Не разбрах, че нашият асансьор бе пристигнал, докато Вей не ме хвана за рамото. Тя ме гледаше учудено.

— Тайгър… — опита се да каже тя, но аз я изблъсках в кабината и казах на момчето да се спуска и да не спира никъде. Той сметна, че имам предвид петия етаж, и отмина всички етажи, дори и тези, на които гореше червена светлина, спря леко и отвори вратата.

Вей стоеше, разбирайки, че нещо не е наред, очите й бяха изпълнени с неописуем страх. Блъснах я с ръка и тя почти излетя от кабината в коридора.