Мики Спилейн - Търговци на смърт

В чекмеджетата на бюрото нямаше нищо, с изключение на обикновените хотелски принадлежности и една химикалка. На синята покривка за бюрото бяха оставени няколко мастилени петна, неясните линии по един лист говореха за това, че някой се бе опитвал да напише нещо с химикалката. Освен слабите очертания на продълговатите главни букви, на листа не можеше да се различи нищо друго.

Отдалечих се от бюрото, след това спрях и се върнах обратно, за да хвърля още един поглед на отпечатъците. В тях имаше нещо познато. Трябваха ми няколко минути, за да разбера какво беше то. Имаше шест главни букви. Някой ги бе зачеркнал с дясната си ръка. В коридора имаше шест асансьора. Тейш Ел Абин бе слязъл долу с най-десния.

Сарим Шей бе направил диаграма на пътя, който Тейш трябваше да извърви с охраната си, за да стигне до балната зала, и бе предал навреме информацията, за да може асансьорът да бъде повреден.

Значи копелето бе затънало до ушите в тази афера.

Тейш не му трябваше жив. Дори Тейш да се съгласеше на отстъпки и да предоставеше концесията на комунистите, Сарим Шей щеше да си остане прислужник, винаги втори в йерархията на властта, а не суверен, както желаеше той. Не му се искаше да чака Тейш да умре от естествена смърт или пък евентуалните му наследници да го лишат съвършено от шансовете за заемане на престола. Не можеше да си позволи Вей Лока да служи дори като съветник. Със смъртта на Тейш нейното влияние и значимост трябваше да се сведат до нулата. Ако Тейш останеше жив, тя можеше да го посочи с пръст и тогава Сарим нямаше да избегне жестоките закони на страната си.

И така, Сарим Шей трябваше да се свърже с Малкълм Таръс. По един или друг начин трябваше да го убеди да пречука Тейш. Единственото нещо, което можеше да спаси Тейш, бе крайното предназначение, което му се отделяше в съветския план за действие, и Малкълм Таръс бе този, който трябваше да го определи.

Ако Тейш умреше, същото щеше да сполети Теди Тедеско и Пит Мур. Всеки час отслабваше шансовете им за оцеляване.

Опитах се да отворя вратата, която Сарим бе използвал, за да го отведе в допълнителната стая накрая на апартамента му. Беше затворена, но три силни удара с тока на обувката ми изкъртиха вратата от пантите й и тя отлетя назад. Светлината от спалнята зад мен освети вътрешността на стаята. Видях една лампа на шкафчето и я запалих. Минах покрай леглата, спрях и погледнах надолу между тях.

Вей Лока лежеше по лице с разкъсани дрехи, с коса, заметната над главата й, и малка локвичка кръв, изпълзяваща изпод тялото й. Обърнах главата й, усещайки как лицето ми се разкривява в гримаса на ярост при вида на грозните сини резки, които минаваха през челюстта и очите й.

Но тя не беше мъртва! По дяволите, беше оставена там да умре и все още беше жива!

Обърнах я по гръб и видях стърчащата от стомаха й дръжка на стилет, ужасно оръжие с тънко острие, което бе направено, за да носи смърт с един удар. Когато повдигнах роклята, разбрах защо бе още жива.

Когато острието е било насочено към стомаха й, то бе ударило рубина и се бе отклонило настрани, засягайки мускулите на стомаха й, без убиецът да разбере какво е станало. Лежеше в безсъзнание от ударите, които бе получила в лицето, и шока от раната, но все още бе жива.

Не можеше да ме чуе, но докоснах лицето й и казах:

— Ще се оправиш, момичето ми.

След това взех рубина и го пуснах в джоба на шлифера си.

Не исках никой да ме спре. Не желаех да давам на никого никакви обяснения. Излязох навън, поговорих с ченгетата около минута, след това взех асансьора и се спуснах във фоайето. Обадих се оттам. Трябваха им няколко минути да открият Чарли Корбинет горе и когато той взе слушалката, му казах:

— На телефона е Тайгър, Чарли.

— Къде се намираш?

— В града — излъгах аз. — Виж какво… провери стаята, която се намира до апартамента на Сарим Шей. Вей лока е там и е ранена. Трябвало е да умре, но работата не е станала. Сега е в безсъзнание и когато се свести, сигурно ще ти разкаже някои интересни неща. Но, но дяволите, дръж я под силна охрана. Ако се разнесе слухът, че все още е жива, някой ще се добере до нея.

— Тайгър…

Не си дадох труда да чуя останалото. Затворих слушалката, но мислех отново за стаята и за телефона на нощното шкафче между леглата. Апаратът се намираше почти на ръба на шкафчето, очевидно някой го беше използвал и го бе оставил не където му беше мястото.

Документите ми за самоличност ми осигуриха необходимата информация. Операторката на телефонната станция направи справка и откри разговора, който бе проведен от тази стая. Беше направен тази вечер и тя предвидливо си бе записала номера на отсрещния телефон, като любезно ми го предостави. Не исках да се навъртам наоколо, затова излязох на улицата и се огледах за някой бар, в който можех да намеря платен телефон.