Мики Спилейн - Аз съм съдът!

Кантората ми се оказа заключена. Изритах няколко пъти вратата и Велда отключи. Като ме видя, каза:

— О, това си бил ти!

— Какво искаш да кажеш с това „О, това си бил ти!“? Да не си забравила че Майк Хамър е твоят шеф?

— Уф! Толкова отдавна не си се мяркал че вече не мога да те различа от поредния данъчен инспектор.

Затворих вратата и я последвах в моята светая светих. Това момиче имаше крака за милиони и тя нямаше нищо против да ги показва. Най-малко беше подходяща за секретарка защото представляваше постоянен разсейващ елемент. Поддържаше гарвановочерната си коса в прическа тип „Паж“ и носеше плътно прилепнали рокли които ме караха да мисля за извивките на пенсилванската магистрала всеки път щом я погледнех. Но не се заблуждавайте че беше леснодостъпно момиче. Ставал съм свидетел как раздава шамарите на разни дребни хулигани. Наложеше ли се, действаше бързо и докато се усетеше натрапникът падаше с череп пробит от токчето на обувката й.

Не само това, но и имаше разрешително за частен детектив и когато се налагаше да излизаме заедно по някои случаи пъхаше в чантата си здрав автоматик 32 калибър и не се колебаеше да го използува ако й се наложеше. Нито веднъж досега не й се бях изтропвал през трите години откакто работеше при мен. Не че ми липсваше желание, но знаете че вълкът избягва да ловува близко до бърлогата си.

Велда си взе бележника и седна. Проснах се на стария стол люлка и се разлюлях с очи към прозореца. Тя хвърли един дебел пакет върху бюрото ми.

— Вътре е всичката информация, която успях да събера за ония които са били на партито миналата нощ.

Аз я изгледах остро.

— Откъде разбра за Джак? Пат се е обадил само на мен.

Велда набърчи хубавичкото си личице в тарикатско ухилване.

— Забравяш че си имам свои хора сред репортьорите. Том Дуган от Кроникъл си спомни че ти и Джак сте били неразделни. Обади ми се тук по телефона с надеждата да измъкне нещо от мен и накрая ми изпя всичко, което знаеше. При това не ми се наложи да го свалям. — добави тя след кратък размисъл. - По-голямата част от онази пасмина на партито ги имаше и в картотеките ти. Нищо сензационно. Том ме открехна за някои от тях, с които имал по-близки връзки на професионална основа. Повечето тук са личностни портрети и някои светски изяви. Очевидно са били хора от миналото на Джак с които му е било приятно да се среща. Даже и ти си ми споменавал за някои от тях.

Разкъсах пакета и погледнах пачката фотографии.

— Кои са тия?

Велда надзърташе през рамото ми и ми ги посочваше един по един.

— Този най-отгоре е Хал Кайнс, студент по медицина от един университет на север. Около двайсет и три годишен е, висок, и ми прилича на разбойник, поне по начина по който се подстригва.

Тя прелисти страницата.

— А тия двете са близначките Белеми. Двайсет и деветгодишни, неомъжени. Ловджийки на съпруги, живеят си живота с парите оставени им от баща им. Притежават петдесет процента от някакви текстилни фабрики някъде на юг.

— Да — прекъснах я аз — знам ги. Отвън си ги бива, но в главичките им… Срещал съм ги веднъж в квартирата на Джак и после на някаква вечеря.

Тя посочи следващата снимка. Беше от вестник на мъж на средна възраст със счупен нос. Джордж Калецки. Познавах го доста добре. През бурното десетилетие на двайсетте беше контрабандист на алкохол. Измъкна се от голямата депресия с най-малко милион долара, плати си подоходния данък, и стана важна клечка. Успя да излъже много хора, но само не и мен. Продължи да си практикува старите занаяти само и само да не губи форма. Но въпреки всичко всеки път излизаше сух от водата. Хранеше цяла гвардия елитни адвокати които трепереха над него и си вършеха наистина добре работата.

— Какво ще ми кажеш за него? — запитах я аз.

— Знаеш повече от мен. Хал Кайнс е отседнал при него. Живеят на една миля от Мирна в Уестчестър.

Аз кимнах. Спомних си че Джак ми беше говорил за него. Беше се запознал с Джордж чрез Хал. Хлапакът и Джордж се бяха сприятелили от момента в който ги беше запознал някакъв общ познат. Джордж го издържаше в колежа, но не знаех защо. Следващата снимка беше тази на Мирна комплектована с изчерпателната й биография както ми я беше предал Джак. Приложен беше също така и медицинския протокол от болницата където я беше превърнал в „студено месо“, термин използуван от наркоманите за лечението с пълно лишаване от наркотик. От него излизаха или напълно оздравели или с краката напред. В случая Мирна се беше преборила успешно. Но накара Джак да й обещае че няма да я разпитва откъде се е снабдявала с наркотик. Той беше толкова хлътнал по нея че беше готов на всичко само и само да не я загуби, и нямаше къде да мърда.