Мики Спилейн - Аз, единакът!

— Човече, това име е само неприятности.

— Познаваш ли го?

— Хич и не искам, момче, но преди няколко дена тук бяха двама тайни представители на синдиката и единият от тях се обади по телефона от вътрешната зала, докато бях в офиса си. Той не знаеше, че съм там, но аз го чувах добре. Когато се заслушах, той казваше, че имало някои набелязани момчета и че Лодо щял да се появи. Явно го беше научил случайно и предупреждаваше другия да изчезва.

— И това ли беше всичко?

— Това ми е достатъчно. Не искам никакви дандании в заведението. Не искам наоколо дори хора, които знаят нещо за подобни хора. До гуша ми е дошло от такива лайна.

— Не го вземай толкова навътре бе, Патси.

— Виж какво, Райън, ако си в тия работи, по-добре върви другаде.

Ухилих му се и кимнах.

Зад тях Кармен идеше към мене и всички погледи в заведението бяха приковани в нея. Тя поздрави:

— Здрасти, Фатс… Еди. Познавате ли Райън?

Фатс каза:

— Срещали сме се.

Кимнах им и тръгнахме да излизаме. Взехме такси.

— Хитро — провери ме чрез Фатс и Еди. Сега доволен ли си?

Погледнах я и се ухилих.

— Изобщо не съм задоволен, котенце.

Усмивката й блесна на мига. Тя притегли главата ми с ръката си и внезапно върху устните ми се разля огнена целувка — жива, влажна и леко тръпчива.

Когато се отдръпна, ми се стори, че го прави прекалено рано. Каза ми:

— Никога досега не съм целувала гангстер. — И прокара показалеца си по устните ми. — Сега вече доволен ли си?

— Не — казах аз и се ухилих.

— Ти си железен, голям пич, наистина голям, грозен и дързък.

— Ей, вицепрезидентите не говорят така.

— Мислех, че така може би ще ме разбереш по-добре — поднесе ме тя.

— Тогава говори на калташкия жаргон — посъветвах я аз.

За миг тя остана сериозна:

— Ти не си калтак. Познавах някои калтаци навремето.

— О-о?!

— Бих могла да харесвам тебе, голям разбойнико, но никога калтак.

Таксито спря.

— Пристигнахме — казах аз.

— Ще те видя ли отново? — Очите й ме умоляваха да кажа да.

— Само ако кажеш „моля“.

Тя се усмихна и отново докосна с пръст устните ми.

— Моля.

— Ще ти се обадя.

— Ще чакам. Скоро ли ще е?

— Когато открия оня момък на име Лодо.

— Бъди внимателен.

— Разбира се.

Тя слезе и тръгна надолу. Краката й бяха дълги, хълбоците широки, при всяка крачка бедрата й се полюшваха под плата на роклята. Изглеждаше така, сякаш нямаше дреха върху себе си.

С таксито отидох до „ДиНучиос“. Арт не беше там, но Джо ми каза, че се обаждал по телефона у дома на няколко пъти без всякакъв успех, след което излязъл.

Пийнах една бърза бира, махнах на Джо и излязох навън, като застанах на ъгъла с надеждата да хвана маршрутно такси към града.

Именно тогава усетих, че са ми лепнали опашка.

Беше дребен мъж с шлифер от синтетична материя и стърчащ от джоба нагънат вестник. Не беше особено сръчен и когато ме забеляза за първи път, погледът му неволно го издаде. За да бъда напълно сигурен, аз се поколебах още малко на ъгъла и след това поех на запад. Той тръгна след мене, като непрекъснато се оглеждаше през рамо за такси.

Когато мина първото свободно, той го взе, потегли с него и го спря на следващия ъгъл. Знаех, че изчаква аз да взема следващото и след като мина покрай него, да се лепне за гърба ми. Можеше да стане интересно, ако разполагах с повечко време. Наместо това аз се върнах до ъгъла и взех някакво такси, което току-що се беше освободило. Бруклинските двама братя явно бяха решили да се докопват до докладите за развитието на нещата по грубия начин.

Ръмящият дъждец се превърна в истински порой, докато стигна до апартамента си. Улицата беше празна и дори Пийт Псето беше отишъл да пробутва вестниците си по баровете. Платих на шофьора, извадих ключа си и хукнах към входната врата. Влязох вътре, включих лампата и разбрах, че съм се хванал.

Двамата стояха вътре, извадили патлаците си, опитваха се да ми пръснат черепа с куршумите, които изплющяха над главата ми, и грозно запсуваха, когато се гмурнах между тях така, че трябваше да стрелят един срещу друг. Претърколих се зад един стол и го ритнах към тях. Видях как върхът на облегалката беше отнесен от куршум. Но аз вече бях извадил пистолета си, бях дръпнал петлето и закръгленият момък срещу мене гушна един тлъст 45-и в гърдите. Другият хукна към вратата, но аз го прострелях в коленете и той се просна и запищя с пълни гърди, докато най-накрая не го цапнах през устата с цевта на пистолета.