Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Можем да успеем навреме. Ако трябва, ще вдигнем на крак всички служби, които са се занимавали с тази пратка. Хайде!

— Къде отиваме?

— Всички от IATS са се събрали, за да чуят историята ти. Държат да го чуят от първоизточника. Хм, това май е единственият начин да отървеш въжето. Защото вече затягат примката около шията ти…

— Може би…

— Е, все пак е по-добре от нищо…

И те чакаха, както лешояди чакат едно тяло да умре, за да пируват с него. Дузина от тях седяха от двете страни на дълга махагонова маса. Гледаха ме, някои със смразяваща враждебност, а други — просто с любопитство оглеждаха човека, за който бяха слушали толкова много. Хал Рандолф седеше на далечния край, четири стенографа стояха до него и записваха всичко.

Това бе играта на Чарли и той не си губеше времето, защото бе от старата гвардия полковници, а те знаят какво да правят и как да го правят — и не понасят да им се бъркат. Беше част от тях и в същото време бе заедно с мен; и независимо от раздвоението голямата цел, за която работеше той, бе националната сигурност — цел, която щеше да постигне. Чарли фактически водеше война и трябваше я да спечели.

Разказах подробно, а те слушаха. Съзнателно пропуснах случая Мартрел и им изложих плана „Валчек“ c развитието на фактите около него. По-късно те сами щяха да стигнат до Мартрел, но все още не бе дошъл моментът, не точно сега.

Едва бях свършил и един от тези, които гледаха с любопитство, вече бе с телефон в ръка и даваше заповеди. Очевидно бе важна личност, защото само при една негова дума Хал Рандолф скочи и отиде на друг телефон да задвижи нещата. Щяха да проверят компютрите на товарителните компании, за да открият камиона за доставки и настоящото местоположение на контейнерите.

Не допускаха, че греша за нещо сериозно като това, и тъй като беше изминало доста време, може би пресите вече бяха доставени и монтажът им — започнал.

Внезапно Хал Рандолф вдигна ръка за тишина.

— Вашингтон на линията — съобщи той.

Всички в стаята замълчаха и го загледаха внимателно. Лицето му стана пепеляво, докато казваше в слушалката:

— Тези преси са пристигнали сутринта. Вече са в мазето на R-1 и в момента ги монтират.

Другият отсреща нареди:

— Спрете моментално монтажа! Евакуирайте района и незабавно изпратете екип!

Човек от екипа взе един от другите телефони и заповяда на оператора да осигури военен хеликоптер, готов за действие, събра групата и тръгна. Останахме само трима други и Рандолф.

Той дойде до мен, в очите му вече нямаше любопитство.

— Това ще бъде в твоя полза, разбира се, но трябва да отговарям за още неща. Точно сега си арестуван.

— Хиляди благодарности…

Когато те тръгнаха, Рандолф се приближи с останалите, усмихвайки се насила с твърдо стиснати устни.

— Откога чакам, Мен. Твоите проклети номера ми струваха много, а аз съм човек, който обича да си връща…

Ухилих му се почти нагло.

— Може да ти помогна малко и на теб ще ти потръгне.

Усмивката беше все още на лицето му, но се чувстваше, че е засегнат.

— Какво означава това? — попита той.

— Значи, че си обрал някои лаври за моя сметка. Може би трябва сам да заслужиш награда, която да те закрепи отново здраво на стола ти пред бюрото…

— Мога да мина и без да ми правят услуги. Особено ти…

— Но страната не може! — прекъснах го рязко.

Сега вече без изобщо да се усмихвам.

— Хайде, да не започваме лични заяждания, докато не се изясни положението като цяло. Все още нищо не е ясно…

Той ме погледна с очакване. Другите — също. А очите на Чарли бяха притворени и той се наслаждаваше на момента, колкото и аз самият, доволен, че нещата стават така, както искам.

— Мисля, че зная как можем да разбием връзките им. Вече съм наясно и откъде идват нарежданията им.

Някой каза нещо неразбрано. Лицето на Рандолф започна да се зачервява и белите му зъби проблясваха на него.

— Не се пазарим, Тайгър.

— Ами тогава, вървете по дяволите — казах спокойно.

Той посегна към ревера ми и почти ме сграбчи. Хванах ръката му и го отблъснах.

— Не ме пипай!

— Могат да те накарат да говориш.

— Имам много белези от хора, които мислеха като теб, но това досега не се е случвало. Ако не сте усъвършенствали техниката си, ще ти е трудно да ме пречупиш.

Чарли застана между нас.

— Кажи, каквото имаш да казваш, Тайгър! Кимнах и се усмихнах на Рандолф.

— Приказките ще оставим за после. Искам десетминутна преднина на улицата.