Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Естествено. Или пък има смущения по линията… Виж, Бинг беше добре известен. Много хора го познаваха, знаеха и това място. Ако прослушват разговорите…

— Изчезваме веднага, щом се върне Мартрел.

— Тези от митническите власти идваха и снощи. Сигурно сега са там. Ще трябва да измисля някоя дяволски добра история за пред тях.

— Ще измислиш. Ти ще си във вихъра на най-страшната история, която някога си чувал. Ще са ми нужни двама свидетели за нея — точно ти и Рондин можете да бъдете тези свидетели. Нещо против, скъпа?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не. Този път не.

Дадох на Уоли адреса на склада и сигнала за почукване на вратата, за да ги разпознае Соня. Те с Рондин трябваше да останат с нея, докато се появим ние с Мартрел и всичко, което нашите хора искаха от него, щеше да се изясни. Трябваше да кажат на Соня да не разочарова Мартрел преди ние да свършим работата си с него заради нейната собствена безопасност, а и неговата. Единственото нещо, което можеше да спаси живота им, бе той да проговори. Тогава русите остават без избор. Ще трябва да сформират голяма бойна група и да действат бързо. Ако можем да разкрием и елиминираме центъра и връзките им, може и да ги спрем, но това ще почака. Първото и най-важно нещо сега е да опазим Мартрел.

Рондин и Уоли тръгнаха. Мартрел излезе, облечен в един от старите костюми на Уоли, а аз уредих сметката на бара.

Отново валеше лекият и топъл дъжд, достатъчен да опразни улиците и накара хората да се поприберат. Не ми харесваше да висим да ъгъла. Казах на Мартрел да върви до мен и тръгнахме. Придвижвахме се трудно и едва хванахме такси. Дъждът поне оправдаваше това, че държим главите си наведени. Но не достатъчно ниско. В един миг нечия ръка се пресегна, сграбчи ме за ръкава и грубоват глас викна:

— Хей! Хей, мистър!

Той никога нямаше да узнае колко близо е бил до смъртта. Наполовина бях извадил ръката с револвера, когато познах портиера от Томлинсън Билдинг.

— Ти не ми върна ключовете, шефе, мога да загазя, ако разберат, че връзката ключове я няма. Виж…

Блъснах го във входа на един магазин, а Мартрел нервно ни наблюдаваше.

— Извинявай, много бързах… — Бръкнах в джоба си и извадих двата ключа. Заедно с тях пръстите ми неволно дръпнаха и нещо друго — снимката на Спаад Хело, дадена ми от Ърни.

Портиерът взе ключовете. Бе мярнал и снимката, и възкликна:

— Ха, това е един от тия, дето доставят поръчките на Фаунтънс!

С усилие си наложих гласът ми да остане спокоен.

— Така ли?

— Сигурен съм! Редовно влиза и излиза оттам. Стиснат изглежда, затова съм го забелязал. Кой е той?

— Не е някой важен…

— Добре, че те срещнах, да си върна ключовете. Скапано време, а?

— Не е толкова зле — отвърнах.

Той се изхили, пусна ключовете в джоба си, вдигна си яката и продължи в дъжда. Погледнах Мартрел. Лицето му беше бяло като тебешир.

— Мога ли да видя тази снимка?

Дадох му я.

— Познаваш ли го?

— Спаад Хело. Познавам го повече от добре…

— Сещаш се — тук е, за да те ликвидира, Мартрел…

Той ми върна снимката и ме изгледа дълго и твърдо.

— Не, аз не съм най-важната му задача.

Ръцете ми се свиха в юмруци.

— Казвай! Изплюй камъчето най-накрая!

— Той е тук във връзка с плана „Валчек“.

Ето го пак този план.

— Казвай нататък. Бързо!

— В някаква сграда в Вашингтон има доклади и информации — руски секретни данни, включително и най-нови, но вашите хора все още не ги разбират. Скоро ще намерят начин да ги дешифрират и системата ще получи тежък удар.

— Знаеш ли за какво става дума?

— Не, друг отдел се занимаваше с това. Зная само, че е адски важно. Цялата сграда ще бъде унищожена. Това именно е план „Валчек“.

Отначало взех да проумявам бавно, но постепенно главата ми пламна от ужас, като взех да събирам детайлите на ситуацията и ги намествам в „пъзела“. Тази налудничава история започна случайно и се развива с ужасна преднамереност, а краят й не се вижда. Може вече й да е твърде късно.

— Мартрел, виж… Ще трябва сами да се оправят…

Сега в очите му се четеше твърдост. Почти бе взел решение.

— Както кажеш.

Дадох му адреса на склада и сигнала. Трябваше да стигне с такси и да не мърда оттам, докато пристигна. Уоли и Рондин щяха да бъдат при Соня, надявам се, в безопасност. Той може да разкрие на Уоли накратко плана „Валчек“, докато чака. Ако Уоли успееше да излезе с двете сензационни новини, щеше едновременно да блокира операцията и да се номинира за „репортер на годината“.