Мики Спилейн - Кървав изгрев

Не можехме да чакаме повече.

Заблъскахме вратата, докато тя излетя от пантите, заедно с бравите и с трясък падна на пода. Нахлухме, готови да стреляме при първите признаци на движение. Но нямаше повод за опасения. Човекът лежеше свит там, където бе паднал. Кръв се стичаше от две дупки на корема му. Един стържещ стон проби сред избилата на устните му розовата пяна.

Човек от групата заудря листовете на бюрото, които все още димяха, а друг залепи ръка на тръбите с водата, за да отклони струята от вратовете ни. Някъде долу по Броудуей се приближаваше червената светлина на пожарните коли, които се отзоваха на тревогата, задействана от моя изстрел в противопожарната инсталация. Въздухът се изпълни с техните сирени.

Застанах до хората, които събираха листовете и ги подреждаха на бюрото. Чарли каза:

— Какво представляват всички тези книжа, Тайгър? Листовете бяха част от тефтера и изглеждаше, че не са нищо повече от обикновени записвания на специални поръчки. Казах:

— Това е каналът им за свръзка. Предполагам, че човекът на пода е Фаунтънс.

Един от групата, който се беше навел под ранения, извади портфейла му.

— Така е. Ето шофьорската му книжка. Но няма нищо друго.

— Ще оживее ли?

Мъжът поклати глава:

— Сега е в безсъзнание. Лошо е ранен.

Прелистих листата, като се мъчех да проумея написаното.

— Когато е искал да се свърже с някого, го е правел чрез обявите. Вероятно е с код, но не вярвам да е много труден за разгадаване. За него беше важно да изгори документацията, значи тук е истината.

Започнах да ровя из листовете на бюрото и намерих списъка за специални поръчки, който бях видял по-рано, и ги подадох на мъжете.

— И тези може да ви потрябват. По-голяма част от неговия бизнес е била законна. Едно добро прикритие за операцията. Може да се справим с кода и да разкрием агентурата. В случай, че тези имена означават нещо…

Рандолф вече не беше враждебно настроен. Той взе листовете и поръчките от ръката ми.

— Направи точно попадение, Мен. Тези специални поръчки и отговорите са вероятно шифровани инструкции. Ще ги взема и ще ги дам на нашите хора да ги обработят. Няма да отнеме много време, ще имаме отговорите.

Един от хората на IATS се обади:

— Идва в съзнание.

Минахме от другата страна на масата. Рандолф, Чарли и аз коленичихме до ранения. Мъжът се втренчи в мен с очи, пълни с омраза, в които се виждаше смъртта.

— Спаад — казах аз. — Трябва ми Спаад Хело!

Дори и в това положение той се опита да ни се усмихне подигравателно.

— Ще ви погребем! — едва изграчи той.

— Но първо ние теб — извадих револвера си и го опрях в корема му под другите две рани. — Този изстрел няма да те довърши по-бързо, но със сигурност болката ще е страшна. Искам Спаад Хело!

Нещо се промени в очите му. Той погледна другите, после мен. Казах:

— Аз не съм един от тях. Може би ме познаваш. Името ми е Тайгър Мен.

Едва доловимо кимна с глава.

— Спаад Хело — настоявах аз. — Къде е той? Или искаш още един куршум?

Щеше да говори. Искаше да говори, макар и при тези възможно най-лоши обстоятелства.

На лицето му беше изписана дива болка и мисълта, че тя може да стане още по-страшна, му идваше твърде много. Той отвори уста, за да каже нещо, но усилието бе прекалено.

Главата му клюмна. Беше мъртъв.

Изправих се и прибрах револвера. Рандолф ме наблюдаваше със странно изражение на лицето.

— Щеше ли да успееш, Тайгър?

— Разбира се. Защо не?

Той направи гримаса и се обърна. Отвън в коридора се чуха тежки стъпки и по цялата сграда се разнесоха викове. Чарли каза:

— По-добре иди да им кажеш, Хал. Ние тук ще съберем нещата.

Намерих някакви картонени кутии и ние започнахме да събираме всичко от стаята. Пожарникарите влязоха, все още недоволни от обясненията на Рандолф, но нищо не можеха да направят. Един от тях временно спря струята вода и ние събрахме всичко в кутии на масата.

В далечния край на стаята имаше шкаф, заемащ цялата стена. Един от хората на Рандолф го отвори и измъкна кутии с дамски чорапи, евтино еротично бельо, кухненски приспособления и всякакви други боклуци, с които Фаунтънс бе търгувал.

— Какво да правим всичко това? Чарли ги погледна и каза:

— Остави ги за по-късно. Ще проверим всичко, но точно сега документацията е най-важна.

Кимнах, но не се чувствах както трябва. Нещо друго бе в главата ми — една мисъл като клин се мъчеше да се забие там. Спрях, прекосих стаята, погледнах нещата, които подреждаха в кутиите, но не можех да разбера какво ме тревожи. Върнах се при бюрото да огледам пак, но вече всичко беше прибрано.