Приказка козел: Арменска приказка (Арменска приказка)

— Той е най-малък брат, а стана пръв човек в царството, трябва да го премахнем.

Единият от братята казва:

— Ще го изпратим за бабичката. Иде ли — назад няма да се върне.

— Добре намислено.

Така и решили.

Излезли на двора, царят се разхожда под дървото-чудо, което много му харесало. И те казват:

— Царю, на какво толкова се възхищаваш?

— Ами ето, не мога да се нарадвам на дървото-чудо.

— Царю — казват те, — а да знаеш колко е хубава стопанката на това дърво!

Царят пита:

— А кой може да я доведе?

— Този, който донесе дървото.

Царят повикал момъка и му рекъл:

— Е, момко, говори се, че стопанката на дървото е къде по-красива от самото дърво, ти трябва да я доведеш.

Вижда момъкът, че няма изход, поискал един ден да помисли. Седи тъжен в стаята си, иде царицата.

— Защо си тъжен, момко? — пита тя.

— Не зная какво да правя, царице, този път царят ми даде такава задача, че не мога я реши.

— Каква задача ти даде? — пита царицата.

— Кара ме да доведа стопанката на дървото. А как ще я доведа?

— Не си блъскай ума, това е много просто. Ще идеш при царя и ще му кажеш: „Трябва ми една кошница, четири дълги гвоздея и козя кожа със звънци на всеки косъм“. Ще вземеш всичко това от царя и ще дойдеш при мен.

Станал момъкът, отишъл при царя, взел от него всичко, което поръчала царицата, и го занесъл при нея. Царицата казва:

— Ще понесеш кожата и кошницата, ще влезеш в двора на бабичката, ще сложиш кошницата под навеса, ще отвориш капака, ще туриш до нея гвоздеите, ще вземеш кожата, ще се качиш на покрива, ще се приближиш до комина, ще разтърсиш кожата, за да задрънчат звънците. Бабичката ще примре, ще я сложиш в кошницата и ще я донесеш на царя.

Момъкът взел кожата и кошницата, отишъл в дома на бабичката, оставил кошницата под навеса, качил се на покрива, наметнал се с кожата, приближил се до комина и разтърсил звънците. Бабичката се уплашила, помислила, че архангел Гавраил е дошъл за душата й и вика:

— Какво искате от мен, дайте ми да си разчистя последните сметки, тогава ми вземайте душата.

Момъкът още веднъж раздрусал звънците.

— Щом не щете да чакате — казва бабичката, — позволете ми поне да дойда на себе си, да се съвзема.

— Под навеса има една кошница — обадил се момъкът, — пъхай се в нея, там ще се съвземеш.

Бабичката станала, отишла под навеса, видяла кошницата, пъхнала се в нея. Момъкът слязъл от покрива, за миг затворил кошницата, заковал я с гвоздеите, превързал я с въже, метнал я на рамо — и хайде.

Бабичката се досетила, че това е същият момък, и му вика:

— Ох, момко, кажи ми, като стигнеш до омагьосания мост.

Момъкът изминал половината мост и спрял. Бабичката пита:

— Момко, защо спря?

Бабо, това е омагьосаният мост.

— Ти премина ли го?

— Преминах повече от половината.

— Е, щом е така, носи ме нататък, краят ми е дошъл.

Момъкът тръгнал нататък. Занесъл кошницата, поставил я пред царя и му дума:

— Ето ти, царю, подарък от мен.

— Е, момко, отвори капака.

— Царю — казва му той, — досега ти се подчинявах за всичко, сега чуй молбата ми.

— Казвай, синко.

— Царю, дай ми три дни, тогава ще отворя кошницата и ти ще видиш какво им в нея.

— Добре, давам ти три дни.

Момъкът в същия миг презглава се втурнал да бяга към родния си край. Тичал три дни и разбрал, че пак няма да се спаси от бабичката. Влязъл тогава в една долчина и видял в нея една пещера. Входът й бил затрупан с воденични камъни. Проврял се през една дупка и се скрил в пещерата.

Когато изтекли три дни, а момъка все го нямало, царят заповядал да отворят кошницата.

От кошницата се измъкнал лъвът Азраил; той не закачил нито царя, нито никого другиго в града, а се спуснал да търси момъка. Стигнал в долчината и видял пещерата с воденичните камъни на входа. Погледнал през дупката — момъкът седи в пещерата.

— Хей, човече, как си попаднал тук? — пита лъвът.

— Проврях се през дупката.

— Ами аз дали ще мога да се провра?

— Защо не?

Лъвът Азраил се превърнал на бабичка. Тя пъхнала главата си, главата се провряла, а тялото се заклещило. Искала да измъкне обратно главата си — не могла. Момъкът избутал с тоягата си едно малко камъче, един воденичен камък се претърколил и смачкал бабичката.

Така най-сетне момъкът се отървал от бабичката и спокойно си тръгнал. Дошъл си в къщи, гледа — жена му там, а другите булки ги няма. Поздравил я с добра дума, помилвал я, целунал я.

Те постигнали желанията си, нека и вие да постигнете вашите.