Приказка козел - Арменска приказка (Арменска приказка)

— Братко, излизай!

Момъкът излязъл, приближил се и казал:

— Е, воденичарю, доведи козела.

Воденичарят отишъл в кошарата и го довел.

Стопанинът на коня взел козела, натоварил коня с брашно и потеглил към къщи. Завел козела в къщи, а братята го питат:

— Чий е този козел?

— Братлета — казва той, — това е козелът на воденичаря. Ние се хванахме на бас с воденичаря и аз го спечелих. Това е мъдър козел.

— А какво му е мъдрото?

— Щом искате да знаете — казва най-големият брат, — повикайте на гости попа, епитропа, кмета, разсилния и тогава сами ще видите всичко.

Поканили попа, епитропа, кмета и разсилния. Гостите се събрали. Най-големият брат казва:

— Хей, козльо, заколи се сам, одери се сам, опечи се, свари се, приготви три вида ядене и го поднеси на гостите.

Козелът се заклал, одрал се и се изкормил, превърнал се на три яденета и ги поднесъл на гостите. Те хапнали, пийнали, наситили се, благодарили, вече се приготвяли да си вървят и изведнъж гледат — козелът жив и здрав си тича и врещи.

Най-големият брат казва:

— Видите ли колко мъдър козел имам.

Веднъж жената на най-големия брат, която имала двама любовници, решила да ги покани при себе си и хубавичко да ги гости. Отишла, повикала любовниците си — попа и кмета, настанила ги да седнат и казва на козела:

— Хей, козльо, заколи се, одери се, опечи се, свари се, приготви три вида ядене и го поднеси на гостите.

Козелът й обърнал задницата си и подигравателно заврещял. Жената се ядосала на козела и казва:

— Ама че проклетник, аз ти казвам: приготви ядене, донеси го и го сложи на гостите!

Козелът пак се обърнал заднишком и подигравателно заврещял.

Жената грабнала една тояга, тупнала го между рогата, тоягата залепнала за рогата, а жената — за тоягата. Попът казва:

— Какво направи, жено? Така ние ще се опозорим с теб!

Станал попът, за да я откъсне от тоягата и сам залепнал за нея.

— Отче, какво стана с теб? — уплашил се кметът.

— Ох, чадо, освободи ме.

Кметът станал, за да ги раздели, и сам залепнал за попа.

Случило се така, че по това време в селото умрял един човек. Втурнали се да търсят попа — никъде не могат да го намерят. Казали на епитропа, че попът е в еди-кой си дом. Епитропът отишъл там и го намерил.

— Отче — казва той, — викат те при покойник, а ти си се заседял на гости. Какво ще кажат хората?

— Ох, чадо, не зная какво стана с мен, освободи ме и ще идем при покойника.

Епитропът се приближил, за да откъсне попа от жената, и сам залепнал за него. В това време в селото пристигнал околийският пристав и подирил кмета. Втурнали се да търсят кмета — никъде го няма. Казали им, че е в еди-кой си дом.

Изпратили разсилния за него.

Разсилният иде и вижда — всички залепнали един за друг.

— Кмете — казва той, — пристигна околийският пристав, търси те. Защо се бавиш тук?

— Какво да правя, синко, изпаднах в беда, освободи ме, ако можеш.

Разсилният отишъл да откъсне кмета от другите и сам залепнал за него.

Стоят залепнали един за друг, накъдето се засуче козелът, натам се засукват и те. Така стояли до мръкнало. Вечерта братята се върнали от работа. Влизат, гледат — къщата пълна с хора. Най-младата булка в стаята си, средната пече хляб. Питат я:

— Кой повика тези хора?

— Най-голямата етърва ги повика — отговаря тя.

Попитали най-младата булка, и тя казва същото:

— Най-голямата ги повика.

Тогава най-големият брат попитал разсилния:

— Ти защо дойде тук?

— Пристигна околийският пристав, потърси кмета. Казаха, че е у вас, дойдох за него, гледам — залепнали един за друг. Исках да откъсна кмета от тях и сам залепнах.

— Козльо — казва най-големият брат, — пусни разсилния.

Козелът освободил разсилния.

— Е, махай се — казва най-големия брат.

След това се обърнал към епитропа:

— А ти защо дойде тук?

— Дойдох за отчето — казва той, — да го повикам при един покойник, гледам — отчето залепнало за жената. Помоли ме: „Чадо, избави ме!“ Исках да го отърва и сам залепнах за него.

— Хайде, козльо, пусни епитропа.

Козелът го пуснал.

— А ти, кмете, защо дойде тук?

Кметът стои, не знае какво да отговори.

— Козльо, пусни кмета.

Козелът пуснал кмета. Братята го пипнали и здравата го натупали с тояги. Сетне го изблъскали през вратата.

Върнали се и питат отчето:

— Духовни наш татко, а ти защо дойде?

Попът не намерил какво да каже.

— Е, хайде, козльо, освободи свещеника.

Козелът пуснал попа. Тримата братя хванали тоягите и го заудряли колкото сила имат. Попът отнесъл двойно повече от кмета. Сетне го пипнали за врата и го изхвърлили през вратата.