Боби Смит - Вземи сърцето ми

Мала ги заведе в двореца на Серад, който се намираше наблизо. Макар да отстъпваше по великолепие на дома на емира, той също бе просторен и разточително обзаведен. Преди да слезе от кораба, принцът бе наредил да предадат на прислугата му да подготви празния харем за пристигането на Тори и мис Джоунс. Мала ги предаде на две жени, които ги очакваха с нетърпение на входа на харема.

— Серад нареди да остана да ги пазя, докато се върне — предаде Мала. — Съобщете ми, ако имате неприятности.

— Добре — отвърна Ома, по-възрастната от двете прислужнички. После насочи цялото си внимание към пленените от господаря й жени и ги поздрави: — Добре дошли. Казвам се Ома, а това е Зена. Ние ще ви обслужваме. Влезте, за да ви покажа вашите стаи. Вече ви приготвихме вани и оставихме дрехи, за да се преоблечете.

Тори и Джоунс се спогледаха учудено и последваха двете прислужници. Никога не бяха влизали в харем и се удивиха на неговата красота. Всичко — от мраморния под до плочките по стените — бе в бяло. Големите сводести врати правеха харема по-просторен и позволяваха на свежия въздух да проветрява стаите. Имаше и вътрешен двор — само за Серад и неговите жени, в случай че той пожелаеше да се присъедини към тях. Няколко пътечки, оградени от цветя, храсти и дръвчета, криволичеха в него и водеха към фонтана и басейна в центъра.

— Е, мис Виктория, ако трябва да бъдем затворнички, то предполагам, че това е най-доброто място. Наистина е безспорен напредък в сравнение с кораба — отбеляза Джоунс.

Ома дочу забележката й и възрази:

— Но вие не сте затворнички в дома на Серад. Сега сте част от харема му, а това е голяма чест. Много жени мечтаят да са на ваше място. Трябва да бъдете горди и доволни, че ви е избрал.

Възмутената Джоунс се намръщи при тези думи.

— Щом не сме затворнички, тогава след колко време можем да си отидем?

— Да си отидете? Но защо? — Зена се изненада, че изобщо си мислеха за това.

— Желаем да се върнем в нашата родина Англия. Не искаме да останем тук. Серад ни отвлече от нашия кораб и ни доведе в Алжир против волята ни — обясни Тори.

— Не разбирам за какво говорите. Но знаем, че ви е оказана голяма чест и привилегия, като сте избрани да бъдете в харема на Серад, и наше задължение е да ви помогнем да се чувствате удобно — твърдо заяви Ома и отказа да слуша каквито и да с обиди за Серад. Беше стара, но не и сляпа. За нея Серад бе великолепен и прекрасен млад мъж. — Ето ги и ваните. Елате, ще ви помогна да се съблечете и да се изкъпете. Може би, след като си починете малко и се нахраните добре, ще промените мнението си.

— Не вярвам — язвително каза мис Джоунс, макар да изпита истинско удоволствие от къпането.

Раби седеше на една каменна пейка до фонтана в средата на градината в харема и размишляваше за новините, които току-що бе получила от Алмира — най-голямата клюкарка в двореца. Бе притеснена и искрено се надяваше мълвата за Серад да се окаже лъжлива. Затова с нетърпение очакваше той да я посети, в което бе напълно уверена, за да може да разговаря насаме с него.

— Лельо Раби? — Серад извика името й веднага щом влезе в райската градина. Знаеше, че тя ще го чака тук.

Раби се изправи, за да посрещне любимия си племенник.

Серад забърза към нея. Беше красива, както винаги, и едва сега той осъзна колко много му бе липсвала през дългите месеци на плаването. Серад се приближи до нея и я прегърна силно. Тя беше единствената майка, която познаваше, и той я обичаше повече от всичко на света.

— Липсваше ми. Толкова се радвам, че се върна — развълнувано каза тя. — Животът с доста скучен без теб. — Раби го гледаше с нескрито възхищение. Дълбоко в душата си все още го наричаше Алекс, независимо от наложените им в Алжир имена. Той бе станал чудесен мъж, красив като Ейвъри, но неговата воля и силният му характер го правеха хиляди пъти по-добър от баща му.

— Малик сигурно те обсипва с молбите си за игри на шах, за да не скучаеш и да нямаш много време да се притесняваш за мен — пошегува се Серад. — Доколкото си спомням, вечерта, преди да отплавам, здравата го натисна и той настояваше за реми.

Леля му и Малик бяха известни в двореца със своите партии шах, защото малко хора можеха да си позволят да предизвикат емира и да се измъкнат безнаказано след това.

— Не споделяй с Малик, че съм ти казала, но той успя да ме победи само няколко пъти по време на твоето отсъствие — добави тя иронично.

— Няма да те издам — обеща той усмихнато, горд от нейните способности.