Боби Смит - Вземи сърцето ми

Тори бе продължила да се грижи за раната му, но след като в продължение на три дни Серад се измъчваше от всяко нейно докосване, той вече нямаше сили да понася това. Затова в пристъп на яд я излъга, че раната е заздравяла и не го боли, само и само да избегне допира с младата жена.

Серад знаеше, че тя изобщо не предполага за силното си въздействие върху него. Завиждаше й, че не забелязва как търпението му постепенно се изчерпва. Цялото му същество го подтикваше да задоволи страстта си към нея, но той не се поддаде на тази съблазън. Серад беше станал много мрачен и сприхав, особено след като я бе сварил да се къпе през онази нощ.

Все пак той се радваше, че стигнаха брега, тъй като Тори оставаше с него. Докато тя беше в ръцете му, той винаги щеше да я желае и естествено нямаше намерение да поиска откуп за нея. От една страна, неговите неудовлетворени страсти му причиняваха болка, но, от друга, страданието му щеше да бъде по-голямо, ако я заставеше да му се отдаде. Не виждаше никакво разрешение на този проблем.

— Викали сте ме, принц Серад? — попита го Мала.

— Време е да изведеш жените.

— И двете ли?

— Да. Няма нищо опасно в това. Дори и да се опитат да избягат, няма къде да отидат.

Мала кимна и побърза да изпълни нарежданията на своя господар. Най-напред отиде до каютата на Серад и отключи вратата. Вътре Тори гледаше през прозореца.

— Време е да се качите на палубата — съобщи й Мала.

— Нима стигнахме Алжир? — попита тя сериозно и се извърна към него. Още от началото знаеше, че този момент щеше да настъпи един ден, но се питаше какво можеше да очаква от него. Какво щеше да стане сега? Дали щяха да ги съберат с Джоунс, или щяха да ги оставят разделени? Дали щяха да я заключат в някой тъмен и влажен затвор, докато бъде откупена, или Серад щеше да я прибере в дома си, за да я направи своя робиня?

— Да — отговори Мала лаконично. — Скоро ще слезем от кораба, за да поднесем своите дарове на Малик.

Обзета от ужас и отчаяние, Тори изведнъж се зачуди дали двете с Джоунс щяха да бъдат част от този подарък.

Идваше й да се развика, да го принуди да й каже бъдещата й участ, но разбираше, че няма смисъл. Мала не знаеше нищо. Той само изпълняваше заповеди. Тори го последва със свито сърце.

Мала пое в друга посока, но девойката се зарадва, когато спряха, за да освободят Джоунс от мизерния малък килер. Неуморимата Едит излезе намусена от своя затвор, стрелна свирепо Мала с очи, след което сърдечно прегърна Тори.

— Как си, скъпо дете? — попита тя и започна да я оглежда критично в слабо осветения коридор.

— Добре съм. Вече сме в Алжир — съобщи й Тори.

— Така и предполагах — отвърна мис Джоунс.

— Добре ли си?

— Горе-долу — оплака се компаньонката й. — Не е лесно за жена с моето обществено положение да свикне с това унижение, но успях да се справя. Благодаря ти. Случайно да носиш чадъра ми? — Тя погледна Тори с надежда.

— Не посмях.

— Разбирам — въздъхна Джоунс. Чувстваше се беззащитна без чадъра си, но не можеше да промени нищо.

— Трябва да тръгваме — грубо ги прекъсна Мала.

Старата жена му отправи унищожителен поглед и поведе Тори към стълбата.

— Тогава да вървим.

Без да обръща внимание на възрастната англичанка, Мала ги заведе на палубата.

Хасим избърза да се качи на борда на „Ятаган“ по мостчето, спуснато към кораба. Той забеляза Серад на палубата и се втурна да го поздрави.

— Серад! Братко! Радвам се, че се върна! Липсваше ми!

— И аз съм щастлив, че съм у дома. Как са леля и Малик?

— Чудесно. Малик те очаква в залата за аудиенции. Видях френския флаг. Беше ли успешно пътуването? — попита Хасим.

— Да — гордо отвърна Серад. — Превзехме френския кораб и прибрахме целия му товар.

— Ами кораба?

— Беше негоден за плаване.

— Разбирам. Аз… — Хасим точно се канеше да добави още нещо, когато погледът му съвсем случайно се плъзна покрай Серад. В този момент на палубата се появиха Тори, мис Джоунс и Мала. Макар Тори да бе облечена консервативно, както всяка европейка, Хасим така се омая от красотата й, че остана с отворена уста.

Забелязал внезапната промяна в изражението на брат си и ненадейното му млъкване, Серад се извърна, за да види какво е привлякло вниманието на Хасим. Той се намръщи, като разбра какво бе разсеяло заварения му брат.

— Красива е. От френския кораб ли е?

— Да, тя… — започна капитанът на „Ятаган“, но Хасим не го слушаше.

В желанието си да я огледа по-добре, тръгна към нея.