Боби Смит - Вземи сърцето ми

Серад никога не бе вкусвал тъй сладки целувки. Той бе покорил Тори, без да използва сила, и този факт подхранваше още повече мъжкото му самолюбие и самочувствие. Движенията й го разпалиха толкова силно, че той едва се сдържа да не разкъса дрехите й и да не я обладае веднага.

С разтреперани ръце Серад започна да разкопчава корсажа на роклята й. Жадуваше да погали млечнобелите й гърди, които бе зърнал по време на къпането й. Той отдели устните си от нейните и обсипа шията и раменете й с пламенни целувки. После отметна горната част от роклята й назад и продължи да я дарява с горещи и ненаситни целувки по гърдите, вече скрити само под женската й риза. Когато стигна до красивата златна верижка с медальона, сгушен между гърдите й, той спря.

Ласките на Серад й доставяха все по-голямо удоволствие и я възбуждаха до полуда, но когато той започна да разглежда медальона и колието, Тори с ужас се върна към действителността. Мигновено посегна да хване портрета на Александър, скрит на сигурно място в медальона.

— Тори? Какво има? — попита Серад, усетил внезапната промяна в нея.

— Пусни ме да стана! — помоли тя и с всичка сила го блъсна. Това свари Серад неподготвен и тя успя да го отмести достатъчно, за да се измъкне от леглото. — Остави ме… не искам да ме докосваш. — Очите й се разшириха от ужас, като си помисли за греха, който едва не стори. Хванала с една ръка медальона — олицетворение на съвестта й, Тори тръгна с гръб към вратата на каютата, без да изпуска похитителя си от очи, тъй като се боеше да не я настигне.

Серад се засегна от неочакваното й отскубване от прегръдките му. За миг я погледна с недоумение, което постепенно прерасна в чувство на гняв и раздразнение. Почти я направи своя. Не можеше да проумее кое я накара да избяга в последния момент.

Докато се бореше да овладее бурните си страсти, Серад забеляза, че Тори стискаше медальона си много здраво и разбра, че това бижу беше важно за нея. Той стана и прекоси стаята, заприличал отново на свиреп и див пират.

— Не се приближавай до мен… не искам да…

— Млъкни, Тори! — сряза я той.

Тя се подчини, макар в нейните красиви и напрегнати черти да се четеше страх. Не отстъпи, но разтреперано гледаше как той приближава към нея. Чувстваше се уязвима, безсилна и много изплашена. Тори съзнаваше, че не трябва да позволи уплахата да вземе връх над нея и се опита да го погледне предизвикателно, но нищо не се получи. Тя се страхуваше — страхуваше се от Серад, нейния пират — похитител, и от своята податливост на докосванията му.

Серад спря пред нея, без да откъсва поглед от гърдите й. Тя се изненада, когато той протегна ръка и нетърпеливо разтвори юмрука й, за да изтръгне медальона от него. Серад натисна закопчалката, за да я отвори, и се загледа в миниатюрния портрет, който Тори тъй свидно пазеше. Като видя образа на годеника й, разбра какво се бе случило.

Серад безгласно наруга мъжа, чийто лик го гледаше от средата на златната дрънкулка. Тори явно обичаше този човек и искаше да се запази за него. Неспособен да изрази гнева си по друг начин, той изръмжа и яростно дръпна верижката от врата й.

Тори проплака от ужас и болка, когато колието се скъса и единствената й връзка с Александър бе прекъсната.

— Какво ще направиш с мен? — попита тя сподавено.

Той впери своите светли и студени очи в нея, но страхът в погледа й го обезсърчи още повече.

— Нищо. — Малко след това извърна очи от нея, обърна се и излезе. Този път заключи вратата след себе си.

Без да помръдне, Тори го изпрати с поглед. Когато вратата най-после се затвори и заключи, тя се успокои. Облекчението й бе толкова силно, че едва не се свлече на пода. Коленете й омекнаха и тя се хвана за облегалката на стола. Не знаеше какво ще се случи по-късно, когато Серад се появеше отново, но засега бе вън от опасност.

Серад се качи на палубата. Всяка клетка на тялото му го болеше от неудовлетворената страст по Тори. Отиде до перилата, без да обръща внимание на грейналото следобедно слънце и на относително спокойното море. Взря се отново в медальона, за да разгледа по-добре любимия на пленницата си. Изведнъж забеляза огромната прилика между нейния годеник и себе си. Мъжът, покорил сърцето на Тори, също имаше тъмна коса и сиви очи. Това обаче с нищо не промени чувствата му и в пристъп на силен гняв, разпален от непознато досега усещане, Серад хвърли медальона в дълбините на синьо-зеленото море. С горчивина и задоволство той го проследи с поглед, докато изчезна във водата.