Боби Смит - Вземи сърцето ми

Тори настръхна несъзнателно, при което ръката на Серад се затегна около нея. Макар това да не й причини болка, тя се чувстваше прикована към него с железни вериги. Опита се да се отдръпне, но той не я пусна.

— Защо трябва да ставаш? — попита я с нежен и дрезгав от съня глас и плъзна ръка по корема й, като спря пръстите си точно под гърдите й, за да я подразни. Движението на Тори го бе разбудило и макар да нямаше ни най-малка представа как се бяха озовали в тази интимна поза, Серад нямаше нищо против да я държи така.

— Вече ти казах, че няма да спя с теб — категорично каза Тори и се опита да махне ръката му. Бе твърде неспокойна, за да се наслади на близостта им. Помъчи се да си спомни как бе дошла тук. Смътно си спомняше само за завръщането на Серад, но от силната умора не бе успяла да се събуди. Сега обаче беше будна и отчаяно се питаше откога лежи до него и как изобщо щеше да се измъкне оттук.

— Ти току-що го направи — пошегува се той.

— Не по моя воля.

— Но не се съпротивлява дълго — напомни й Серад, който се любуваше на нежните извивки на тялото й, плътно прилепнало до неговото. — В интерес на истината, не си спомням да си се съпротивлявала.

— Бях твърде уморена, но сега не съм. Пусни ме да се изправя! — извика Тори. Опита се да седне в леглото, но осъзна, че не само ръката му я обгръщаше, а и косата й бе затисната под неговото рамо.

Серад се разсмя в ухото й.

— Май с мен те свързват много неща.

Думите му я разтревожиха.

— Само защото съм принудена. — Тори отричаше чувствата, които близостта с него събуждаше у нея. Накрая прибягна до последния си коз и използва годеника си, за да се защити срещу Серад. — Обичам годеника си.

— Никой не говори за любов, Тори. — Той отхвърли извинението й и похотливо прокара ръка по гърба й чак до рамото.

— Аз говоря за любов. Тя е всичко за мен — настоя тя и се зачуди как бе възможно да се възбужда от докосването му, имайки предвид що за човек е той. — Моля те, пусни ме да стана… — прошепна тя уплашено, без да може да проумее кое я кара да се чувства така: страхът от Серад или усещанията, които този мъж предизвикваше у нея.

— Чакай да видя дали мога да ти помогна — отвърна пиратът, като приглади нейната гъста и лъскава коса и се наведе напред, за да я целуне по тила.

— Недей! — възкликна Тори и се изви настрани, за да му се изплъзне. Сякаш електрически ток премина по тялото й при допира на устните му.

Серад се приповдигна на лакти и се наведе над нея. При това движение косата й се освободи, но той тъй пламенно бе вперил поглед в нея, че тя не смееше да помръдне.

Серад плъзна погледа си по зачервените й бузи и лъчезарните й очи. Не се притесняваше от яда й. Думите й за любовта не значеха нищо. Повече не можеше да се въздържа. Трябваше да я целуне. Желаеше я. Бавно започна да се навежда към нея, без да откъсва очи от очите й.

От устата на Тори се отрони само едно приглушено „не“.

После устните им се срещнаха и вече бе твърде късно. Отначало Серад я целуваше нежно, но като усети, че тя се поотпусна, отприщи горещата си страст, която досега бе потискал.

Жадно впил устни в нейните, принцът успя да я замае и тя му се подчини. Неговото силно и възбуждащо присъствие спря дъха й и Тори се почувства така, сякаш някой отмъква душата й. Знаеше, че трябва да се бори и да извика във въображението си образа на годеника си, за да черпи сили от него, но притисната в пламенните му прегръдки, не можеше да си представи Александър Уейкфийлд.

Тори нямаше богат опит в целуването — досега само един ухажор бе успял да си открадне няколко целувки от нея в една градина точно преди тя да научи за появата на Александър. Но онова неопитно и доста вяло изживяване съвсем не би могло да я подготви за тази зряла и страстна целувка. Серад не бе начинаещ. Той бе истински мъж — мъж, който имаше ясни цели и знаеше как да ги постигне.

Докато се целуваха, Тори усети как волята й постепенно започна да отслабва. Съзнаваше, че трябва да се бори, но целувките му я хипнотизираха. Никога не си бе представяла, че на света съществува нещо толкова прекрасно. Несъзнателно сключи ръце около врата му, за да го задържи при себе си. Тогава Серад се почувства победител. Изтълкува действието й като знак на подчинение и като покана. Качи се отгоре й и плътно долепи тялото си до нейното.

Усещането за присъствието на Серад върху нея бе съвсем непознато за Тори. Той й тежеше, но това бе сладострастно и приятно бреме. Разпаленото мъжко тяло я изгаряше през дрехите й, дълбоко в себе си Тори изпитваше неудържимо желание да се притисне по-силно до него. Водена от инстинктите си, тя нетърпеливо започна да се движи, като неусетно затърка бедрата си в неговите крака в търсене на онова загадъчно изживяване, което би могло да облекчи появилата се у нея силна болка.